Влюбен съм

Не знам как е възможно, но имам усещането, че съм влюбен. И не става въпрос за дългогодишната ми връзка, става въпрос за шефа ми. Нали знаете онова чувство, когато много харесвате някой и например сте имали много хубави първа, втора, трета срещи и сърцето ви някак не се побира в гърдите - е, сега изпитвам нещо подобно. И съм смутен поради факта, че от години не ми се е случвало.

Факта е, че той има жена и дете, макар да изглежда твърде млад, неразумен и хипи, за да е така. Но начина му на мислене, визията му за живота, много неосъзнато приятната му външност ми действат на сетивата. И напоследък, докато е в отпуска, осъзнавам, че ми липсва неговата компания.

Объркан съм. И съм сигурен, че ще отмине - дали ще ни преместят в различни смени, дали аз или той ще напуснем... и красивата му копринена коса ще изчезне от моя живота, няма да слушам вече хипарските му истории, докато скучното ежедневие не изтрие всякакъв спомен за тези любовни и неосъществими трепети.

А дотогава ще си говорим сладко и ще оглеждам стройните му татуирани крака при всяка една възможност.

Аз съм дебела крава

Защо храната никога не стига? Защо трябва да е толкова вкусна? Защо не спирам да ям, дори когато съм преял, само и само "да не остава"? Гъзът ми, краката, корема, паласките, гърба - всичко е покрито със слой мазнина, която се тресе със всяка крачка. Аз съм в най-несаксипилната си форма откакто съм се родил. И нищо не може да умори безкрайния ми апетит. Хляб, кашкавал, сирене - моите най-големи врагове. Искам да съм в море от боза и да валят мазни банички поръсени с разтопен кашкавал...!