петък, декември 14, 2012
Урод нещастен
Тъжно е колко прости хора има. И колко по-прости стават, когато се напият. Възмутен съм от тях, възмутен съм и от себе си и неспособието ми да си преборя с простотията, която ме залива.
Имам съквартирант, който не познава уважението.
Но две години успях да издържа с уроди като него, ще оцелея още няколко седмици. А след това той да тъне щастлив в простотията си. Моля се, надявам се някой ден да има възмездие, защото ако няма, светът ще загине.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Хванете се дружно за ръце и скачайте.
Мразя го този свят и тези хора. Отвратена съм от почти всичко. Това не е живот, а състезание по надяждане. Търся справедливостта и не я нами...
-
Тъжно е, че напоследък мога да поуствам тук колкото си искам, но всички са прекалено заети да влизат и да четат. Тъжно е, че и аз нямам какв...
-
След цяяял съботен ден прекаран заедно с причинителя на моя Смут, той взе ще в неделя ми писа пак да се виждаме..! И аз нали почивам - как д...
-
Ей ме на. 02:48 сутринта, аз пак работя и мисля за мъже. Шоколадият Аполон не го видях повече. Смс-ите приключиха броени дни след нашата сре...