Още смут

След цяяял съботен ден прекаран заедно с причинителя на моя Смут, той взе ще в неделя ми писа пак да се виждаме..! И аз нали почивам - как да откажа?! Развълнуван като ученичка. Да се облека по-хубаво този път, да сложа от хубавия парфюм, косата да си оправя. Божке, докъде стигнах. И пак - кафе, разходка, суши и коктейли - живот! С този човек, който на практика не познавам, социалният ми живот цъфти. А аз само дето не пърхам от някакви трепети забравени, заровени, погребани, потиснати. И моля ви се, толкова да съм се взел насериозно, че изведнъж реших и да отслабвам - за да съм привлекателен - в неговите очи. И не ям нормално и бягам  по половин час на пътеката - кога е било това..?! А дори за миг, дори за един миг не е направил дори знак, че харесва нещо повече в мен, освен язвителните ми коментари и това, че му се връзвам на акъла да си губя времето с него. Защото май това правя - разнообразявам го. Той няма особено много приятели и ако не беше излязъл с мен, сигурно щеше да стои цял ден у тях. И дори след 4-5 часа заедно вика - аз нямам какво да правя, ако искаш може още да се мотаме. Ама дори в това си хлътнало състояние видях, че за да два дена сме изчерпали повечето теми и вече ги смучем и точим. И мълчанието не ми е приятно, а напрегнато, защото искам да съм духовит и забавен и всяка пауза я чувствам като мой провал...
А знаете ли кое е най-странното. Дори не мога да извикам ясен спомен за това как изглежда. След 2 дена в неговата компания и постоянното втренчване в него, защото само говорим, не мога да запомня как изглежда. Виждам спомен за едни сини очи, ама много сини. И за зъби, бели зъби, но все още естествени. Високото плешиво чело и нос, на който стоя очила рейбан... помня нокти, добре изрязани, адамова ябълка, набола брада. Виждам спомен за снимки, които съм виждал, но не и за живия човек, по който съм се прехласнал и бленувам...
Говорих със сестра ми, споделих ѝ. Тя вика - ще мине и замине това, но трябва да си направиш равносметка защо изобщо изпитваш тези чувства към непознат човек - дали не е защото нещо ти липсва в брачния живот. А аз знам, че нещо липсва и не знам дали е преодолимо или не. Живота тук промени много неща. И на всичките лайна около мен, тези пеперуди в стомаха са толкова ободряващи. Смущаващи, объркващи,... но определено ободяващи.