Ей ме на. 02:48 сутринта, аз пак работя и мисля за мъже. Шоколадият Аполон не го видях повече. Смс-ите приключиха броени дни след нашата среща. Отиде си и отнесе с него якето, което му дадох онази сутрин. А моите чувства както дойдоха, така и си отидха. Слава Богу.
Ама те казали хората - клин-клин избива. Противно на абсолютно всякаква логика и предпазливост аз все още търся контакт с хора. Дали защото не съм свикнал да съм сам, дали защото съм разгонен - не знам. И ей го на - един 40-годишен стюард на хоризонта. Ха, аз спирка нямам, критерии също! Викам си - ето, човек на години, минал е вече през пубертета, чудесно. Ще го пробвам. А тооо... човека открил на стари години инстаграма и качва снимки и сторита, слага безброй безумни хаштагове и лъже себе си и света и аз не знам за какво. Значи, като видя някой, който си говори сам на видео, сторита, или по-още лошо - пуска видеа на живо, все едно някой го ебе какво имаш да кажеш - абе иде ми да се гръмна, бе! Безумни са тия хора. Няма земни, нормални, стабилни, здравомислещи хора в тази държава. А на всичкото отгоре пак се чувствам като някакво нищожество, дори покрай него..! Колкото и да съм на мнение, че такъв тип хора са просто въздух по налягане, те някак толкова са си повярвали, че илюзията, в която живеят те прихваща и почваш да я мислиш за реалност. И аз отново, както с шоколадовия Аполон, се чувствам по някакъв начин потиснат в присъствието на този човек. Чакайте да му измисля прякор... понеже е бял и на 40, ще го наречем Кокосавата Стафида.
А което най-много ме дразни е, че съм прекрасен човек. Мил, отзивчив, любящ, грижовен, забавен, сръчен, трудолюбив (понякога). И всички тези прекрасни качества биват тотално незабелязани, неоценени, защото индивиди като горепосочените са коне с капаци и живеят само за собствения си интерес.
И защо, чудите се, аз преживявам сблъсъците си с тези хора толкова тежко? Както казах и в предишния пост - защото съзнателно или не - аз им завиждам. За излъчването, самочувствието, за тази изфрабрикирана обаятелност. Защото цял живот съм се държал и съм изглеждал като чехъл, защото така съм отраснал, така съм възпитан. А не искам да умра чехъл, мамка му.
Не знам, кажете, има ли логика изобщо в глупостите, които пиша?
Точка, цунки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар