Аман!

Аман просто! Значи, тоя ми ти шоколадов мъж, който ми влезе под кожата в рамките на една среща, и който мислих, че няма да видя повече... ме потърси отново. Дойде ми пак на гости, началото на Април. Аз вече се бях примирил, че няма да го видя - него или якето, което отнесе - но ей го на, дойде. Барабар с якето. Поканих го късно, поговорихме, тръгнахме да гледаме филм и заспа. Сутринта разходи кучето с мен, поговорихме сладко. Млясна ми една целувка преди да се качи в колата, и си замина. Но аз бях подготвен този път, не си вкарах филми, знаех, че ще изчезне отново и кой знае дали пак ще го видя.

И така минаха 2 месеца. Разменихме през това време може би няколко вяли смс-а. Аз бях почти толкова вял в отговорите, колкото и той. И тъй докато не постнах някой друга снимка в Инстаграм, пък той се сети за мен и реши, че пак трябва да се видим. Уговорихме се, дойде, ядоса ми, че закъсня, макар да си бях у нас. И отново същото - една магия на живо, дето изобщо не очаквам, макар да сме се виждали вече и да съм го изпитвал. Горорихме цял ден. Гледаме глупости в интернет и ги обсъждахме, говорихме лични неща. Едно такова беше, че исках да му споделям лични неща, искам да му се доверя. Той също се открехна малко, което ми се стори като голям жест на доверие към мен. Но, разбира се, може всичко е да в моята глава. Както каза Пламена - ти обичаш да превръщаш всичко във връзка. Ами да, факт, вече планирам как ще го заведа в България и ще живеем щастливи заедно...

Но, ето, той си отиде на сутринта и знам, че отново няма да го чуя и видя, докато той не реши. И ми е едно тежко на сърцето, на душата, чувствам се нещастен, изсмукан. Не искам да се виждам с никой друг. Дори секс не ми се прави от потиснатост. Мисля си, че е защото срещите с него са толкова наситени емоционално, поне за мен, че след това всичко друго плътско или ежедневно не ми е интересно. И ми е пусто едно такова. След всяка среща така, с дни не мога да се отърся от неговото присъствие. Затова пиша, защото се надявам, че като го изпиша, ще го изкарам от кръвта си, от мислите си.

Знам, че бъдеще в тези отношения вероятно няма. На сладката токсичност на този наркотик те кара да се връщаш към него отново и отново. И броя дните до другата седмица, когато, уж, говорихме да се видим отново. Ако не забрави, ако е в настроение, ако...

Аман.