петък, декември 14, 2012

Урод нещастен

Тъжно е колко прости хора има. И колко по-прости стават, когато се напият. Възмутен съм от тях, възмутен съм и от себе си и неспособието ми да си преборя с простотията, която ме залива. Имам съквартирант, който не познава уважението. Но две години успях да издържа с уроди като него, ще оцелея още няколко седмици. А след това той да тъне щастлив в простотията си. Моля се, надявам се някой ден да има възмездие, защото ако няма, светът ще загине.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Хванете се дружно за ръце и скачайте.

Мразя го този свят и тези хора. Отвратена съм от почти всичко. Това не е живот, а състезание по надяждане. Търся справедливостта и не я нами...