Празниците наближават и дори без да искам започнах да се заразявам с коледно настроение. Лепнах си светеща коледна елха на десктопа, къде за уолпейпър съм сложил снимка на тукашните кокошки, всичките с коледни шапки.В най-скоро време трябва да си сложа коледна песен за рингтон. Интересното е, че от няколко години насам желанието ми за празнуване и очакването на Коледа се засилват. Седмици и месеци преди това започвам да подушвам уханието на изкуствената ни коледна елха, накичена с микс от играчки от съветска русия и такива за по левче от главната улица. Но когато всичко се разпредели с вкус и се покрие с всевъзможни герлянди и комплект лампички някак си става толкова уютно и приятно. Сладкото обаче ми е точно това - предколедния дух, който ме кара да пърхам наоколо, мислейки на кой какъв подарък да взема, кое детско филмче за Дядо Коледа ще гледам за пореден път тази година. Живея с илюзията, че като дойде този празник ще се върна към безгрижието на детските си години, когато ставах рано, за да гледам някоя приказка и чаках с трепет "Милион и едно желания". "Капитан Планета" ми беше любимо, но в един момент спряха да го излъчват. Всяка следваща година приказките намаляват за сметка на новините и глуповатите хумористични предавания. Някъде по пътя ми се изгуби детското в Коледата и всяка година се опитвам да го открия отново и отново. Естествено, всяка година се разочаровам и се намира нещо, което да ми смачка празничния дух на топка и да го захвърли в кофата за боклук. Дали ще е някой недоволен от подаръка, който съм му подарил или пък някое гадже ще ме зареже точно тогава. Или няма да ми пуснат "Капитан Планета". Но въпреки това жеалнието ми остава. Искам Коледа!
Снощи дадох на бившото Слънце да ми чете блога. Дълго се колебах дали да го направя, защото, както сте забелязали, тук повечето ми поустове са свързани с него и ме показват в светлина, в каквато не е хубаво да ме вижда. Най-малкото не заслужава да знае, че някой е преживял всичко това заради него. Винаги съм искал да не си показвам слабостите пред хората, дори да ме нараняват. Не ми беше лесно да се правя на весел и безгрижен, докато го разпитвам за новото гадже, с което, за мое нещастие, нещата вървят добре. Мазохистично е, знам, но дали защото съм сам, или защото наистина ми липсва, но ми е трудно да приема, някой ми яде от наденицата. Представям си как го гледа, както е гледал мен, как правят още куп неща, които някога си въобразях, че са само, само мои...
Писах си с една от кокошките, която за пореден път ме сложи на мястото ми, понеже не я слушам, когато ми приказва.
"Стегни се, колкото и гадно да звучи.
Хвани я тази страница и не само я отгърни, ами направо я скъсай и я хвърли.
Не ти трябва. Колкото повече се навърташ около него, толкова по зле ще става,
докато накрая той сам не те закопае и не те унижи максимално.
Не ми се иска до там да стигаш.
То нещата не стават просто така случайно.
Щом се разделяте, значи не е добре да сте заедно, значи няма да си щастлив.
И ти не беше през половината от времето на връзката ви, така че това е едно облекчение за теб. Очевидно той не е половинката ти. Разбери, че е по-добре да си сам, отколкото с някой, който не е за теб и който те наранява. Този човек излиза от живота ти, защото не отговаря на изискванията ти за партньор. Това е, просто не е Човекът. Остави го да се махне, за да освободи място на истинския.
Сега си свободен,
отново."
Свободен съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар