Поетът в мен

Не зная точно в кой момент съм решил да ставам поет и какви са ми били подбудите. Но днес, докато от скука чистех, попаднах на това подобие на стихотворение, плод на липсата ми на въображение. И реших да го споделя, ако не за друго, то поне да се посмеете малко.

И тъй, ето го.

Не зная - ти искаш ли да бъдеш с мен?
Желаеш ли да те обсебвам всеки ден?
Мечтаеш ли до теб да съм, когато се събудиш,
или предпочиташ с някой нов отново да се любиш?
Не искаш ли сърцето ти да става на парчета
всеки път, когато дарявам те с прегръдката проклета?
И после пак да става цяло,
от любов обезумяло,
от целувка страстна
и ужасна,
носеща наслада непозната
и болка притъпена във стомаха?
Не искаш ли да знаеш, че някой те обича,
че в любов и вярност ти се врича?
Не искаш ли да знаеш, че няма да си сам,
дори когато си отхвърлен и опозорен от срам?
Аз знам, че искам да съм с теб.
От теб зависи дали ще продължим напред.

Добре, признавам, че римите са били основна цел, когато съм го писал и звучи малко безумно. Но пък си е мое! :)

Млечният Клуб

Имах доброто намерение да пиша за Америка. Ама темата е прекалено дълга и ще я отложа за друг път, когато имам повече време и желание да си събера мислите.
Сега реших да спомена, че имаме новоотворен гей-клуб в София, на пъпа на Витошка, на старото място на 18+(в който не съм ходил, затворили са го преди да дойда в София). Снощи беше официалното откриване, за което моят мил съквартирант беше така любезен да ми осигури покана. Чудя се понякога с какво съм го заслужил, но вярвам, че все пак аз съм един прекрасен човек, на който може да се разчита.
Та, замъкнахме си задниците там, аз се опитах да изглеждам прилично, доколкото е възможно това със скромния ми гардероб, и ни посрещнаха с цяла маса ягоди и сметана, които симпатична девойка ни буташе в устата. Разтикахме се, настаниха ни на една маса, която се оказа транзитна гара в последствие, и вече спокойно можех да огледам за какво иде реч, докато нагъвах ордьоври и какво ли още не.
Клубът е прилично направен, доста средства са вложили в интериора. Колоните и диваните на сепаретата - всичко е бяло, меко и лъскаво. Масите и столовете - високи, като в ID. Стените - черното и червеното сякаш преобладаваше. Има сцена, голям екран за прожекции и тесни тоалетни - всичко нужно, за да им бъде весело на куп гейове.
Помещението е на два етажа, но въпреки че е на голяма площ е доста разпръснато. Коридори, сепарета, тоалетна - все едно вървиш през лабиринт. Аз поне съм склонен да вярвам, че мога да се изгубя вътре :Д
Имаше малко хора, когато ние отидохме - предимно хора на средна и над средната възраст, които никога досега не бях виждал. Постепенно започна да се пълни, докато нямаше място да пръднеш дори и всички ме бутаха и се търкаха в мен, но не по приятния начин.
Програмата откри Анн-джи, която се оказа доста ниска, но с големи.. амбиции за певица и слава. Излезе по съблекло с двама мъже, които се погрижиха тя да бъде обляна в обилно количество мляко по възможно най-еротичния начин. Е, поне доколкото Анн-джи може да бъде еротична.
Раздаде се момичето, признавам. Пък и кожата ѝ със сигурност е по-стегната и лъскава след тази процедура.
След нея Драго Чая обяви появата на Миро, който като че ли не е разбрал, че вече не е първа младост, но продължава да подскача като юрдечка и да се поти обилно в изключително многото дрехи, с които се беше навлякъл, въпреки жегата в заведението. Малко поздрави, малко "ръцете горе" и той също си отиде.
Кака ни Софка Маринова се яви също като гост, който се отби на сцената да изпее акапелно 30 секунди от Буба Мара, колкото да подлуди хората с нещо циганско.
Учудващо, след участията пуснаха хубава музика. Малко ретро, малко гей-хитове. Не трая дълго това и отново минахме на този хаос, който ми е толкова безличен. Почти не мръднах цяла вечер, не само заради музиката, а и заради хората и това, че се намирахме на ключово място, през което минаваше целия персонал. Но въпреки това не беше толкова лошо. Все пак откриване, нормално е да е лудница. Има потенциал заведението да потръгне и да прави конкуренция на ИД, пък дали ще е с цени, музика или нещо друго - не зная. Но ще отида в близкото бъдеще, за да разбера :)

Не съм очарован от това колко безизразно и отгоре-отгоре обясних всичко. Искаше ми се да спомена, че с Първият ми си разменихме няколко думи, въпреки дългото мълчание. Искаше ми се да кажа как копнея и желая двете безумно привлекателни момчета на масата отсреща. Ама аз такива терзания си имам постоянно, така че мога и занапред да си ги споделям.

Това е, завърнах се.

Скоро.

Скоро ще се завърна. С гръм, трясък и фойерверки. И искам да го има черно на бяло, за да не го отлагам прекалено дълго.

!!!!!!!!!!

Който е казал, че да си женен е хубаво е едно голямо дърво, тъпо дърво. Няма по-голяма тъпотия и по-голяма скука! ТЪПООООООООО....................