Гледам го този блог и се чудя - дали да не го пратя, където пратихме и стария - на боклука, в миналото. Тук започна да мирише неприятно с всичките тези кокошки, изкъкали която каквото може. Години и години писане, започнали сме още от 2007-ма и за изминалите 6 години не съм сигурен, че някой от нас е имал какво да напише тук, което не е можел да каже по телефона или на живо. С блоговете определено не сме търсили популярност сред непознатите, тъй като темите никога не са засягали нещо по-глобално от проблемите ни (или поне моите, като най-върл писач тук). Какво ще кажете, мили мои, време ли курника да се разпадне?

Колко добре съм?

Планирах да направя много неща през всичкото това свободно време, с което се сдобих. Истината е, че то си е до човека - като си мърда, си мърда. Приготовленията около сватбата напредват малко по малко, изпитите са далеч на заден план и са само седем, проектът за нов блог даже не съм го и обмисляла, а цветята, които исках да правя са долу-горе на същото ниво в развитието си. Няма лошо. За сметка на това си дебелея и ми казват да почивам повече, да кротувам и такива неща, а аз тъкмо се бях развилняла с брадвата. Трябвало да мътя. Ще мътя щом трябва, а септември ще му мисля как ще записвам. все по-голямо удоволствие намирам в тишината и липсата на хора. Много ми е хубаво, спокойно и въобще не страдам от липса на социални контакти, което явно изглежда изключително странно погледнато отстрани. Не ми липсват неща за правене, не ми липсват тълпите с хора и шума им. Имам си домакинска работа ,за да ми удовлетвори чувството за нужда от ред, имам си "Песен за огън и лед", за да ми създаде вълнение, имам си животни след които да тичам и да се вайкам, имам си градинка, в която да се изцапам, имам и часове през които не се чува човешка дума - все неща които обичам. Няма да изброявам повече, за да не прекаля, но общо взето не страдам от скука, не страдам от липса на интереси и занимания - неща, които винаги са ме дразнели. Даже си открих нов блог са следене пълен с интересни чудесийки за майсторене.