Будна съм от 04:10 и не знам, Мотя ли ме събуди или аз събудих него. През последните дни гледам форум за гоблени докато го храня. Много ми е мъчно, много ми е странно. Нямам време за нищо. Дори сега, когато исках да напиша колко безсилна се чувствам той изпищя насън и се събуди. Това са месеци на лишения от всичко. Лишена съм дори и от време за ядене, за тоалетна, за баня, а какво остава за нещо друго. Вечер лягам и заспивам за минути. Умората в крайниците ми е толкова тежка, че само мисълта да стана ме кара да се гърча и физически и психически. Това е само едно дете, а когато станат две и три... Как се справят другите? Аз ли не мога или то просто е много трудно. Снощи направих няколко бода, легнах и така съм заспала. Времето минава, а плановете ми все си остават планове. Мотя си гука и размахва ръце. Аз може би имам време да си направя кафе и да се погледна в огледалото за няколко секунди - ей така, колкото да не забравя как изглеждам. Не е лесно. Никак не е лесно.
Много е сладък...
