Мина време, отново никой не пише. Приемам го като добър знак - нямаме от какво да се оплаквате.
Аз имам, но този път това не е било повод да се отдам на блогърство, понеже душевния ми мир вероятно не е бил така нарушен, че да се депресирам, дори и да съм бил нещастен.
След над 2 месеца съвместно съжителство със сестра ми, аз и Пепи от 3 дена щастливо живеем на надуваемия матрак в Бъкстон. Бяха трудно 2 месеца. Сестра ми очевидно не харесва Пепи и съвместното им съжителство доведе това нахаресване да прерастне в непоносимост. Беше грубо, беше грозно,беше невъзпитано. Сестра ми не осъзнава, че има вина и ме заплашва,че ако заставам на страната на Пепи, ще ми обърне гръб, тъй като няма да съм нито първия, нито последния, с който ще го направи.
И знаете ли, намирам го за крайно неуважително и обидно. Заявява ми тя, че ми е сестра цял живот, а Пепи никакъв не ми е. Как съм можел да го наричам свое семейство... Била отворена, приемала хомосексуалността ми. Дрън-дрън. Аз от 4 години съм с този човек и не можеш да приемеш, че сме семейство..? И го обиждаш пред мен, наричаш го копеле нещастно? Това не са думи, които един член на моето семейство трябва да употребява за човека до мен, поне не пред мен. Родителите ми, които толкова трудно го приеха, дума не са ми обелили, подкрепиха ни в ремонта, отделиха месеци, за да придвижат на Пепи хаотичните мисли в действие, за да има прогрес по апартамента му. Прекрасни, прекрасни родители. Преди не съм ги разбирал, не сме били на едно мнение, но сега имат цялото ми уважение.
Единствено сестра ми остана неподвластна на влияние - тяхното, моето, ничие. Не става с викове, не става с молби, не става с бой. Ще стане на 23, а все още има изблици на тийнейджърка - крещи, тръшка, псува и обижда - ако застанеш срещу нейното, или я засегнеш някак. Не понася промените, не умее да се грижи за себе си, иска любов, но не знае нито как да я покаже, нито как да я задържи, ако някой иска да ѝ я даде.
Бих искал да ѝ помогна, но тя не иска да се промени. Усилията и компромисите, които тя твърди, че прави, за мен са нищожни и предварително обречени опити за такива.
И то ни нас, на матрака насред голия хол, лишени от всякакви други удобства, но далеч от нея. И това, някак, засега е достатъчно, за да сме отново щастливи и спокойни.
