От известно време ми минават разни мисли да пиша тук, но все не ми се намира време и желание, по-скоро комбинацията от двете, за да го направя.
Един бърз обзор на последните месеци - мразя щатите, искам вкъщи. Под вкъщи имам предвид България. Преместих се в голям град, изкарвам големи пари и пак щастие няма. Петър си замина, остави ме да търси щастие и кариера в Лос Анджелис, където аз категорично отказвам да отида. А той вече трета седмица стои там безработен, ама не се оплаква. Ша му еба мечтите, кризите, или каквото там предизвиква в него желанието да е далеч от мен.
Не желая да приема, че съм пропилял едни от най-хубавите си години да бъда с човек, който ще реши да прави такива глупости. Няма да е първата раздяла поради различни интереси, ама аз така мразя да ми губят времето. Още повече 8 години време, от които нищо няма да ми остане като резултат, ако се разделим. Вложил съм толкова много в тази връзка. Емоционално, финансово - раздал съм се. Ама няма реципрочност. Ша го еба шинания Петър и неговите мечти, илюзии, халюцинации.
Мечтая да се прибера в България. Мечтая да купя къщата до Пламена и малко по малко да я стегна. Да си построя кокошарник. Да зъзна, докато пусна печката, за да се стопли. Да си пием кафето и печем чушки. Може би и моите мечти са също толкова налудничави, колкото тези на Петър. Но поне са по-реализуеми от неговите. Имам нужда от простота и спокойствие в моя живот. Не искам блясъка на големия град, нито безбройни пачки с пари. Не искам да изтръпвам, когато отивам на работа - дори не искам да ходя на работа...! Това ще е проблем, тая къща няма сама да се стегне, нито сама да се купи. Ама така де, ще го измисля.
Чакам и се надявам - така казва граф Монте Кристо - така правя и аз. Пък дано стане.
