За Бариерата

След като сме решили, че ще започваме всичко отначало трябва да има някаква промяна и при мен. Какво ще е новото ли? Хмм, да видим. Мислех си, че на мен лично ми трябва място, където спокойно мога да говоря за това, че съм педераст (като не влагам нищо лошо в думата, в крайна сметка дали ще го наречеш гей, педал или педераст - все едно и също е). Но в същото време ще е малко трудно да го правя, след като не мога (или поне не би било редно) да замесвам и други хора, които не желаят публичност. Бариери - навсякъде. По принцип старият ни блог никой не го чете, така че не вярвам да има такава опасност и за новия. И все пак ми е малко странно да говоря за това, ако не знам кой ще го прочете. Виждал съм, че има други тематични блогове - някой си krijs, например, намира за безкрайно занимателно да споделя с всички това колко е гей и как целия свят се върти около него. Май. Поне така си мисля, макар че не съм чел почти нищо от безбройните му шедьоври. Е, вероятно при мен ще е същото. Аз също живея в заблудата, че светът се върти около мен, но, както може да се предположи, такива прояви от страна на трети лица ми се струват досадни и смешни. Което само по себе си ме прави изключителен егоист. Любима тема на разговор - аз, любим обект за обсъждане - отново аз; чии проблеми са най-големи - моите; кой има нужда от най-много внимание - аз, аз и АЗ; кой все го пренебрегват, отхвърлят и след всяка лоша дума драматизира и го преживява с дни - каква изненада, отново аз. Ние, гейовете, сме жалки понякога...