Моите мили съавторки са изключително активни и си скъсват задниците от писане! Не мога да ги принудя, какво да направя!? А като гледам, очертава се аз да съм единствения, който ще си пише тук, понеже едната заминава да работи в Слънчев бряг, другата учи нон-стоп, а третата просто няма интернет. А моя милост, която не работи, не си пипва учебниците и денонощно кисне в интернет, ще гледа да драска от време на време.

Аз имам да предавам курсова до края на седмицата, по която идея си нямам какво да се прави. Няма и кого да питам и лееекинко се притеснявам. Съвестта неприятно стърже някъде там, но аз упорито продължавам да я натискам с крак с надеждата, че ако тя не се обажда всичко ще бъде наред. 

Искам вече да се прибирам в София. Имам дори вече уговорка за среща с едно момче, което се очертава да бъде доста приятно, но докато не го видя на живо нищо категорично не мога да кажа. По толкова срещи съм ходил, чак бройката не им помня. Важното е, че практиката при мен не е да ходя по срещи, за да правя секс с хората. А и след толкова критики, които съм отправил срещу хора, които го правят, ще е изключително лицемерно аз да тръгна да го правя. Признавам, опитвал съм веднъж. И може би пак бих го направил, но не заради спорта, заради бройката или заради други подобни подбуди. Сексът без чувства, сексът без отношение - това не е секс. Удоволствието е стократно по-малко и приключва в момента, в който свършиш. А аз искам да продължава и след това. Не да нахлузя дънките, да се сбогувам с човека и никога да не го чуя и видя повече.

Тъй, ще ходим на обяд у баба, после ще се виждаме с гърлите. Май отдавна не се е събирал целия курник на едно място :)