Анонимните психари

Отчаян опит да си довърша протокола и да направя нещо по курсовата. Съвестта беше залъгана, но насреща няма нищо. Гледах новоизлезлият епизод на "Отчаяни съпруги" - вълнуващо. Говорих с един приятел, с който отново обсъждахме мъжете в нашия живот и какво да ви кажа - за пореден път се убеждавам колко по-трудно и по-различно е в гей средите. Дето вика той - и двамата един кур сме яли. Буквално. 

Досега съм се запознавал точно с двама гея, които са ме докарвали до истинска истерия и омаломощеност. И двамата се казват по един и същи начин. Да не кажа и че са почти на една и съща възраст. Различното е, че действат на двата полюса - докато единият е чисто откровен, че иска да прави секс с теб и не те кара да си мислиш, че очаква нещо повече (чиста работа), другият те омайва, кара те да го харесаш, после те кара да си мислиш, че той те е харесал... и докато вече витаеш из облаците, че си намерил някой толкова прекрасен, някой това свестен, се оказва, че не ти отговаря, не ти вдига телефона, просто изчезва. И точно в момента, в който решиш да се откажеш, да го зарежеш в миналото, той с един лек замах пуска мухата отново, за да може да му се влачиш след гъза още известно време. Това не го е правил само с мен, цяла София го знае копелето. И в същото време съумява да запази някак анонимността си. На един се представя по един начин, на друг - по втори. За едни е зодия овен, за втори - лъв, за трети - близанци. Аз обаче също си имам граници на търпението и достигна ли ги  съм изключително краен. Психарят, който зарибява цяла София отдавна е в миналото, макар и на цената на много нерви. Другият, ебливият, още е в процес на забравяне. По някакво стечение на обстоятелствата до секс така и не стигнахме, за което аз лично се радвам, колкото и да ми го рекламират като невероятен любовник. Казах му, че повече няма да го виждам. Усетил обаче, че може да бъде забравен, доколкото разбрах, ще се опита да ми вкара разни филми. Ще ме търси, ще ме накара да се чувствам желан, ще поиска да спи с мен. Да, една от причините да не иска да ме загърби толкова лесно е, че просто така и не си легнах с него. А не защото съм невероятен човек, или защото имаме какво толкова да си кажем. Съжалявам, но нали в предишния поуст си разясних становището за секса. Бройкаджийството не е за мен. Камо ли аз да съм сред нечии бройки. В крайна сметка който не го е поискал - той не го е имал. Мога да го имам винаги и то без да полагам никакви усилия. Без дори да си плащам. А се страхувам, че прекалено много от гейовете са на същия принцип. Покажете ми този поуст, ако някога започна да заприличвам на някой от тях, моля ви. Искам да си запазя гордостта, достойнството и всичко, което изхожда от това какви са принципите ни и дали ги спазваме. Защото накрая ни остават само те, нали...?