Среднощни случки

Чуйте нещо шик. Вчера се прибирам в общежитието и заварвам единия ми съквартирант да пие и да се напушва в стаята ми с някакви хора, които ме гледаха с изключителен интерес. Но стана им неудобно, може би, че масата беше поръсена с трева и не особено адекватни за по-малко от половин час се изнесоха. Аз се наядох и започнах да си правя курсовата задача. Легнах си към 2ч с някакво подобие на курсова, но бях събуден към 4:30 може би, когато съквартиранта се прибираше. В което няма нищо странно, ако не беше с още някой. Беше си довел момиче. Сипаха си за пиене и взеха да си говорят. Боже, онази шепнеше толкова силно, че всичко ѝ се разбираше и докато бях в просъница чух нещо подобно:

тя: Ти само един съквартирант ли имаш?

той: (той шепнеше много тихо за разлика от нея, трудно му разбирах)

тя: А този е гей, така ли? А той знае ли, че харесва мъже? Ти може да му пускаш от време на време хи-хи.

И така взе да си ме обсъжда, докато се предполага, че спя. Аз както си бях сънен усетих как ми се иска да я удуша, клепачите ми неволно взеха да треперят от яд, не можех да ги контролирам просто. Реших, така както си стоя заспал, да се намеся в разговора и изцепих едно "Чувам те!". Секунда на неловко мълчание, сепнах ги, след което:

тя: Добър вечер.

аз: Дал ти Бог добро.

тя: Няма ли да кажеш нещо?

аз: Не си ме питала нищо, за да ти казвам каквото и да било.

След това направи някакъв коментар, че "са го събудили момчето" и аз изтърсих :

"Не стига, че го събудихте, ами и не спряхте да говорите за него"

тя: Ама аз само каквото съм чувала...

аз: Значи не се налага да показвам.

И се завъртях на другата страна и не продумах повече. Колко прекрасно - съквартиранта върви и тръби, че съм педераст. А този дори не е онзи, на когото съм казал. Това клюката е страшно нещо. 

Оттам нататък повече за мен не проговориха. Но взеха да се натискат, тя го спря. "Кротко!" Очевидно той беше пиян и му се искаше, тя пък се правеше не философ и му развиваше разни теории, че харесвал някаква друга и тя не можела да бъде заместител и бла-бла. А това бяха най-евтините женски номера, които аз, като един уважаващ себе си гей, нямах проблем да засека. Момичето задоволяваше егоистичната си  нужда да се почувства по-велика от някого, като се почувства желана от него и след това го отреже, при което след това с най-голямото си нахалство ще тръгне да го анализира какъв е, що е, защо го прави и прочие. Аматьорски манипулаторски номера, които да прилагаш върху пиян, възбуден, полузаспал студент не е от особена трудност. Не че той беше по-цвете от нея. Правеше се на чувствителен и наранен от друго момиче и накрая се стигна до там, че ѝ се молеше на вратата да остане, а аз макар да бях със затворени очи и да беше тъмно, виждах самодоволната ѝ усмивка, че е постигнала целта си. В такива случаи си мисля, че дори да съм гей, аз съм сто пъти по-нормален от такива хора. Имайте малко достойнство, моля ви!