theshire най-сетне се записва!

Ах, отивам до тоалетната... Готово. Гладна съм. Толкова за физиологичните ми нужди. Почва голямата клизма, с която аз трябва да измътя поуст! Ах, жестока е моята участ. Главата ми ще каже пук и желето вътре ще потече. Сега хапвам бадеми и отново си мисля какво трябва да правя. Изглежда мозъкът ми вече е прекалено затормозен, за да мога д апиша като едно време, а и признавам си, че повече от всякога си пазя тайните и никак не ми се иска да говоря за себе си. Отново се затварям. Някак си чувствам, че това е най-правилното за сегашния период или може би съм твърде изморена . Дали пък случайно не съм пораснала и вече никога няма да бъда това което бях... Не вярвам да е така. Животът ми се развива. Разказах на Бариерата снощи последните клюки относно облия камък. И така отново няма време да пиша. Трябва д а тръгвам. Няма да казвам, че утре ще довърша започнатото, защото може и да не го направя (естествено). Ставам. Тръгвам. Заминавам.