Видяхме се в 19ч. на Попа и тръгнахме да се разхождаме. Аз взех да си плещя обичайните глупости, колкото да мине неудобния момент на мълчание, да го накарам да се поотпусне малко. Отидохме в Борисовата, взехме си по бира (аз и бира - знам, знам..) и седнахме на една полянка. И си говорихме, и говорихме... за какво не мога да кажа, но не млъкнахме. След това станахме и тръгнахме за храна. Седнахме в "Уго", където ядох гадна лазаня и продължихме с приказките. Изкарахме си кирливите ризи. Той ми разказа за момичетата, с които е бил, след това и за момчетата, които между другото никак не бяха много. И досега доколкото разбрах връзка с момче не е имал. Колко хубаво :) Аз пък му споделих и за това, че съм правил тройка, за двамата си бивши и каквото още се сетих. Е, не съм изпадал в интимни подробности. Той каза, че не знае защо ми ги говори тези неща, почти никой не знаел някои от историите, които ми разказа. Подозирам, че това е комплимент за мен - изглеждам като човек, на който може да се има доверие. Но защо всъщност съм такава пуста клюкарка не мога да разбера...
Та по едно време докато бях с него съквартиранта ми прати смс, че пак ще пият в стаята и аз вдигнах врява до небето и докато ме изпращаше към спирката, Х (да го наречем условно така), вика "Защо не дойдеш да спиш у нас?". Поколебах се, но едва ли за повече от секунда, защото ми хареса момчето, нямах нищо против да прекарам повече време с него. Отидохме у тях, показва ми снимки, говорихме си, гледахме се. Трябваше да спя, защото сутринта трябваше да ходя на планинарство, но не исках. Виждах, че и той не иска. Приближавахме се все повече един до друг. Искаше да ме целуне, но не знаеше как да го направи. Реших, че трябва да го побутна малко като изтърсих "Искаш да пробваш как се целувам, нали?". Е, подейства. Мхм, никак не се справя зле. След това реших, че няма смисъл да стоя повече на другото легло, пренесох се при него и тотално се разтопих. Толкова сладко ме гушкаше, че сърчицето ми, което умира за малко нежност, щеше да изхвръкне от вълнение. Не сме спали до 6 сутрина, а в 7 звънна алармата да ставам. И надигнах се някак и се дотътрих до Симеоново и три часа се бъхтах по баирите с официалните си дрехи. Нахвърлях се с кал до ушите, толкова ме мързеше.
Прибрах се от проклетото планинарство най-накрая по обяд в събота, хапнах и имах доброто намерение да изгледам филма за Лили Иванова, да поуча малко и след това да отида на уговорената среща с другите "сестри". Но ето че се засякохме с Х в скайп, поговорихме и изникна идеята да отида у тях преди срещата. Зарязох Лили, ученето и потеглих. И пак беше много хубаво. Никой досега не се е държал толкова добре с мен. И умирам от ужас, че е прекалено хубаво, за да продължи дълго. След тази ни среща не се виждахме няколко дена. Аз като една истинска Джиджи (He's just not that into you) дебнах около телефона. НО! Той наистина се сещаше да пише, дори ми се обаждаше (изключение?). Аз имах контролно в сряда и се бях заробил вкъщи уж да уча, та се видяхме едва снощи и се разходихме в Южния парк. А там като се стъмни кой да предполага, че може да е толкова приятно. Бяхме си окупирали една пейка и въпреки подозренията, че ни гледат някакви хора, си правихме каквото си знаем. Аз съм очарован. Иска в края на тази седмица да ме покани на романтична вечеря, която сам ще прави. Но аз продължавам да се чудя къде е уловката. Едната е в това, че е стрелец. А другата в това, че сме прекалено различни откъм това каква музика харесваме, какви неща обичаме да правим, къде обичаме да излизаме. Толкова сме различни, че не можем да намерим музика, която да харесва и на двамата. На всичкото отгоре мрази чалгата. Разбирам да няма нищо против, но да я мрази...
Така де, виждали сме само три пъти, зная, рано е да ги мисля тези неща, но при гейовете нещата се развиват със светлинна скорост. Надявам се и симпатиите, които храни към мен, да не изчезнат със същата скорост, с която са се появили. Звучи прекалено много като "любов от пръв поглед", а за нея не чувам хубави неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар