Черни мисли no more

И познайте какво? Всичките черни мисли и съмнения, които раждаше моята глава вчера, се оказаха изцяло плод на моето въображение. След по-малко от час, след като написах предишния поуст, мойто мъж се обади. Имах доброто желание да го удуша, но яда ми мина още докато вибрираше телефона :D След това му чух и гласеца, каза ми защо така се е получила цялата ситуация и аз от режим "Ледената кралица" взех да се разтичам по пода. Видяхме се така или иначе, но не успяхме да гледаме "Пепеляшка". Нищо, следващия път. 

И сега ще се захващам да уча, защото се мотам цял следобяд, а нямам правото и времето да го правя предвид кога ми е контролното и колко нищо не знам за него...