Смрък-подсмрък

Ау, хора, това слънце е убийствено. Не стига, че кихам през 30 секунди, носът ми тече като планинска река, а очите и те покрай него, ами сега и така пече, че не можеш да минеш 20 метра без да си се припотил 3 пъти. Изпускам отвсякъде. Пустата му пролет ще ми ебе мамата. Носът ми се зачерви от бърсане, косата ми все така, сякаш по навик, си пада, а аз трябва довечера да се приведа в приличен вид, за да се видя с мъжа си. Отново ще спя у тях, за което много бих се радвал, ако не трябваше да стана в 7, за да стигна 8:20 в университета. Заради една оценка няма да се наспя. Трагедия. След това ми минава последното контролно и официално приключвам за този семестър! И влизам в сесия. Но имам десетина дена до 1-я изпит, така че ще отделя и малко време за почивка. Малко остана, малко... няколко изпита ме делят от това да започна с търсенето на работа, оставането в София, а след някой друг месец ще отида и на концерта на Мадона. Браво на мен!