Чувствам, че трябва да пиша докато имам нет

Изглежда, че започвам писането на поуст без да имам никаква представа какво ще пиша - както обикновено. Мога да споделя, че котката ми се опитва отчаяно да избяга през прозореца през последният един ден, ама не успя. Все пак, след като си понесе на няколко пъти наказанието, й донесох трева да хапне малко и мисля че вече е по-спокойна или поне симулира добре спокойствие. Като знам какви са котките ще бъда нащрек за прехвърчащи през прозореца котки. Регистрирах се във Фейсбук и мисля, че открих една добра причина, за да си губя времето със този сайт - Владислава от 11 ми прати покана. Разбиратели не че ми е липсвала конкретно тя, но тя в настоящата случка играе ролята на един забравен човек, който услужливият ми мозък е имал добрината да заличи, а май не е било толкова нужно да го прави. Мисля, че съм забравила почти всички хора които съм познавала преди и понякога казвам само понякога ми се струва, че един ден ще съжалявам за това. Все още продължавам да се лутам между положителните мисли и жаждата за отмъщение и ми е много трудно да правя разлика между правилно и неправилно. Предполагам, че това нищо особено не е. Нищо особено в сравнение със състоянията в които съм изпадала преди. Онзи ден най-безцеремонно запазих някой неща в тайна пред приятелите си, но нямаше как. Иска ми се колкото се може по-малко хора да знаят какво ми се случва или какво планирам. Станала съм по агресивна и от преди когато стане дума за личното ми пространство и за това обаче смятам че съм права, защото имам нужда да имам мои неща, само мои и на никой друг на света. Има време. По-нататък като му дойде времето ще кажа. И не - не съм бременна, няма да се женя, не съм мъж под прокритие... но пък подозирам, че ще се науча да готвя много хубаво когато ми се отдаде тази възможност. Реших да отида да взема едно списание докато не е станало прекалено късно или пък вземе да свърши. Би било ужасно, защото го чакам от месец Рецепти от книги ( има я дори синята супа на Бриджет Джоунс).