Проникновението

Днес, правейки отчаяни опити да разбера какво трябва да пиша на курсовата си работа, попаднах в поредната дупка. Първо, преглеждайки фейсбук-а видях, че на бившото слънце са качени нови снимки от някакво парти преди време. Установих, че не е първи красавец, но ми харесва такъв. След това изрових едно негово писмо от август месец, когато ми беше на гости и когато ми беше писал колко прекрасно съм се държал с него и колко много ще му липсвам, докато не е в София. И колкото и да не ми се искаше да не плача, сълзите си течаха ли течаха. Искаше ми да си изтръгна сърцето и да му скачам отгоре, докато не спре да бие. След това отворих скайп и видях, че е онлайн. За първи път от толкова време. Сърцето ми се разтуптя като лудо, коленете ми омекнаха и се разтрепериха, ако не бях седнал щях да грохна безпомощен на земята. Гледах и си мислех "защо не ми пише, какво като съм инкогнито, не усеща ли, че съм тук, че го гледам, че го чакам". Проверявах през 30 секунди дали е още там, дали само аз не виждам някакъв така бленуван нереален мираж. Не, стоеше си там - зелен, без идея, че на другия край на кабела някой очаква всеки сигнал за получено ново съобщение да е от неговия прозорец. За щастие или нещастие отидох на упражнение, след което имах среща с един от бившите на някой от познатите ми, за които споменах снощи. Мина приятно, не спрях да бърборя, както и той. Много симпатично момче, но единственото, което виждах беше... нищо. Никаква тръпка, никаква емоция. Флиртуване, погледи, намеци - това можеше да ми предложи той. Покани ме да му видя стаята - живеел сам. Отказах, отложих за по-нататък, ако хормоните ми се разбеснеят чак до такава степен.

Прибрах се и отново се заех да проверявам какво ново с бившето слънце, или по-скоро да кажа с вече настоящата луна. Заварих обновен статус във фейсбук, че се върнал от Китай с безброй хубави спомени, подправки, китайско име и снимки, които ще имаме удоволствието да видим скоро. Пак ми прималя. Винаги, когато чета за невероятните му преживявания ми става гадно. Очаквам да прочета нещо от сорта "Зарязах момчето на мечтите си, защо съм такъв глупак, дали ще ми прости, дали ще можем отново да бъдем заедно". Естествено, както се разбрахме още вчера - ТОЙ. НЯМА. ДА. СЕ. ВЪРНЕ.

Трябваше да пиша за нещо съвсем друго, което обсъждахме със съавторката. За гей-расата и какво точно представлява тя. Не съм мислел, че като съм един от тях ще съм толкова против тях, но ме разочароват все повече и повече. Вчера вече обобщих за какво става въпрос - за това как фалосът е основната движеща сила в живота на педерастите, или поне на тези, които се подвизават във всяко ново гей заведение и всеки нов сайт за запознанства. Не разбирам що за инстикт е това, когато видим пишка - да зяпваме. Не са ни кърмили достатъчно като малки или какво? Защо трябва всички да имаме вкус, да се обличаме по последна мода, да сме толкова уникални и в същото време толкова еднакви в уникалността си? Защо трябва да се държим като надути недостижими кучки, когато сме толкова чувствителни и раними? Защо крием чувствата си дори от себе си? Контим се, скубем се, грижим се за себе си повече и от жените, за да излезем със самочувствие на бардак/пазара всяка вечер, но в крайна сметка единственото, което предлагаме, са телата ни. Никой не си оправя душата преди да излезе. И защо да го правиш, след като си си взел тези нови панталони, които ти изписват задника и те правят неустоим. До това се свеждат нещата - секс, секс и секс. Разглеждам профилите в гепиме и аватарите са в подобен ред: задник, гърди, задник, лице, кур, задник, гръб, задник и пр. В 99% от профилите "търся сериозна връзка" върви редом със "секс за една вечер" и "групов секс". И в 90% от профилите "търся сериозна връзка" е прикачено за профил без лице, защото е модерно да блестим със задник, а не с акъл. Стегнати боксерки на Келвин Клайн за 5 лева от Илиянци или изрязани слипове, които трябва да покажат атрибутите ни в най-добрата им светлина! Плътски панаир! А аз, глупака, съм си сложил снимки на усмихнатото лице и очаквам някой да ми пише. Хареса ми какво беше написал един човек в профила си - на лица без снимки и на снимки без лица не отговарям. Кратко и ясно. Страх ме е обаче, че ако го напиша, съвсем ще се лиша от обожатели :D