понеделник, ноември 16, 2009

Пробуждането

Осъзнах, че никой не е писал тук от доста време на сам. аз все проверявам и се надявам да видя , че Миле е написал нещо, че е споделил последната си доза болка и самосъжаление относно любовта. Уви нищо такова няма, а на мен така ми се иска да усетя нещо такова. Наскоро осъзнах за пореден път или да кажа по-скоро си примопних, че много ама адски много си обичам тези депресивни и нещастни състояния. Много много си ми липсват. Болката и самовглъбението с месеци. Сега не ми се случва да оставам само достатъчно дълго време , за да седна и да пиша и това ме прави много, много нещастна ама това не е моята болка тази която искам. . Вкъщи имам една купчина с дневници и си мисля за тях, мисля си за времето което имах преди и което сега съм изгубила. От много време насам ми се иска да седна и да пиша. Имам чувството, че съм изтървала всичко. Не знам какво се е случило с приятелите ми, със семейството ми и дори с мен. Може би това се случва на възрастните, а аз се превръщам в една от тях и това никак не ми харесва. Искам си часовете прекарани в спокоен размисъл за живота, искам си вдъхновението, искам си моето и това ме кара да се държа ужасно с Десислав, защото той е виновен, че съм изгубила това което бях. Той е виновен, че не съм в депресия или по право в онова състояние на размисъл което много лесно се слива с болката, огорчението и обидата от живота. Да речем, че сега откривам разликата между тези две неща. Всеки знае много добре, че нещото в което съм най-добра са депресиите, а то било нещо друго през цялото време и аз с цялата си отдаденост на болкат ане съм усещала, че всъщност съм искала усамотение и време за размисъл. Другата причина за ожесточението ми е била, че не съм могла да излея това което е било в мен, защото аз наистина не знам какво става в главата ми. Искам да пиша, а има толкова много неща които трябва да направя и това "трябва" убива всичко в мен. Сега главоболието и гнева понамаляха. Може би това е лечението от което се нуждая. Някъде по пътя съм изгубила духовното си равновесие.
П.П. Проклети да са правописните норми...и не само те...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Хванете се дружно за ръце и скачайте.

Мразя го този свят и тези хора. Отвратена съм от почти всичко. Това не е живот, а състезание по надяждане. Търся справедливостта и не я нами...