Бях почнал да пиша онзи ден, но любопитния ми съквартирант ме прекъсна и ми секна вдъхновението. Бях почнал да казвам, че се чувствам по-добре, откакто ме зарязаха. Вероятно защото е в Китай, не съм го виждал, не съм го чувал и някак съм почнал да го забравям. Наистина си мислех, че съм по-добре. Купих си нови дрехи, направих си нова регистрация в гепиме.ком, за да се разсея. Нещо обаче пак се обърка. До един момент ми беше добре да нямам никакви новини от него, но сега отново ме хваща старата параноя и започвам да мисля за миналото. Хубавите спомени не спират да ме връхлитат докато си вървя по улицата или докато се возя в автобуса. Нямам си на идея защо се връщат, след като толкова старателно се опитвам да продължа напред. Мислех, че след като ми каза, че вече се вижда с друг ще е по-лесно. Но не, аз си знам моето и продължавам да си мисля, че ще осъзнае колко е сгрешил. Той няма да се върне. Защо не мога да го проумея? Последният път като се видяхме се разбрахме да не контактуваме до рожденния му ден, да си дадем почивка един от друг, за да може всеки да продължи напред. Обаче до рожденния му ден остава седмица, а аз не цъфтя от щастие, докато той е в Пекин и когато се върне няма да се обади на мен, а на онзи, новия, който е по-интересен, по-различен и който не е мен. На всичкото отгоре всички, с които си пиша в гепиме са нечии бивши - включително и един негов. Искам да продължа напред, да опитам с друг човек, но толкова, толкова ме е страх, че ще отблъсна всеки, защото не виждам в него това, което имах преди. Струва ми се, че не мога да се задоволя с нищо по-лошо от предишното, искам нещо по-добро, още по-добро, което да заличи спомена за старото.

Шопинг терапията помага до някаква степен. Купих си дрехи, каквито не съм носил досега, дрехи, с които да се чувствам красив и секси. Дрехи, с които да се чувствам различен от нищожеството, в което съм се превърнал. Не е лъжа, че купувайки ги ми мина и мисълта, че ще му се покажа в светлина в каквато не ме е виждал и която може да му хареса. Колко съм наивен, зная. Той няма да се върне.

Нахъсал съм се, че следващия път като излизам, ще се забавлявам. Нещо, което никога не съм знаел как се прави. Въобразявам си, че един нов тоалет ще направи чудеса с поведението ми и мижитурките в ID ще започнат сами да прииждат. Да де, ама това са дрехи, не вълшебна пръчица. За да пробия в една такава среда ми трябва пръчица, ама не вълшебна. Педерастите са страшно племе. Мислят радикално различно от хетерастите и се опасявам, че дори аз самият като педераст не мога да ги разбера. При нас сексът е религия, начин на живот. Курът е на почит. И самочувствието расте пропорционално на това колко дълбоко можеш да го поемеш. А вярвайте ми - по бардаците хора с ниско самочувствие няма. Признавам, че и аз гледам малко грешно на нещата, приемайки гей-клубовете като сайт за запознанства. Очаквам, че всички там отиват с тази цел, но както се убеждавам всеки път това не е точно така. Единствената ласка, която мога да получа, е свирка в дарк рум-а от някой, чието лице не виждам. Не че съм влизал там, но знае ли човек, малко ми остава до дъното. Искам да ходя по такива места с някой, който е с мен. Или поне с приятел, който обичам и пред който да се отпусна. Искам да отида с Леличка, например, това ще е незабравимо изживяване.

Той няма да се върне. Повтаряйте ми го често, за да не си внуша пак поредната глупост.

"Той няма да се върне, няма, няма, няма да се върне."

А аз няма да плача.