Трета седмица като парцал. Трета седмица надежди, сълзи и разочарования. Не мога повече така, но и не искам да оставям всичко в миналото. Обсебен и пристрастен - това съм аз. Искам още и още и търся всевъзможни начини да си го набавя, дори да знам, че количествата са се изчерпали. Хората продължават напред, само аз ли ще тъпча на едно място всеки път след една такава раздяла? Защо пак съм от страната на зарязания, защо на никой не му стига това, което аз предлагам? Всички претендират, че търсят голямата любов, но дадеш ли им я, изведнъж им става много сериозно и решават, че им е твърде рано и че още не са се наживели. Все едно губиш от живота, ако си хванеш нещо сигурно отрано. Защо трябва да ходиш да си разбиваш главата по чукарите на някоя планина, за да почувстваш, че си жив, когато можеш просто да си с любимия човек и да му кажеш "Обичам те". Защо това не може да те направи щастлив, а?