Живота

Разхождах се из България, разхождам се из родния си град, разхождам се и в града в който уча и наблюдавам хората.Срещам се с различни хора, хора-нови, стари, приятели-бивши, настоящи...и се чудя.За какво живеем? Аз имам отговор на този въпрос за себе си,имам си стремежите и целите, но не ми е ясно тези около мен какво правят и всъщност осъзнават ли какво вършат. Като попитам за тези неща другите, те мълчат, казват че не им се мисли за това, че не е подходяща тема, че ги натоварвам.Значи те отказват да разсъждават за тези неща, отблъскват ги в съзнанието си и остават да мислят "утрешния ден"...Може би странната съм аз, може би никога не трябва да си задавам тези въпроси, да се плъзгам по повърхността на живота без да търся и да питам защо, но това не ми е присъщо. Няма начин да не се запита човек защо страдаме непрекъснато, защо гоним несъществуващи кумири, защо въпреки постигнатите цели никога не сме доволни, никога достатъчно щастливи, никога не ни е угодено и си намираме причина да се цупим и да сме недоволни и да мрънкаме за нова играчка или парцал, нова дранкулка, нов мъж, нова жена.... все не са достатъчно перфектни нещата. Превърнали сме се в едни консуматори, а самите ние в един продукт и всички се продаваме на различни пазари-на пазара на труда, на пазара на жени или мъже, на пазара на живота... и какво купуваме и продаваме - животите си!!!

Пред Коледа

Интересно е как хората могат да се отдалечат един от друг. Не поради разстояние или конфликти, а така постепенно, бавно и методично! И след време... Това са просто двама души, които стоят на един до друг, плаващи в океан от отчуждение. Или два студени гласа, които шепнат учтиви думи.
С риск да прозвуча като руса миска спечелила приза "Свежа прасковка 2009", искам само да кажа: благодаря ви, че ви има.
На theshire, koято усещам като неразделна част от себе си! Въпреки километрите, непостоянството и пълното информационно затъмнение аз се чувствам така сякаш винаги си блозо до мен!
На Brarierata, който ми показва истинския живот(макар и само от едната страна). Знам, че винаги мога да разчитам на теб за приятелско рамо, подкрепа и разбиране, за гледане на Бриджет Джоунс и проливането на реки от сълзи.
На sunny mim за постоянството и ентусиазна през ученическите години и сега. Ти си човекът, който ме познава най-добре и все още ми е чудно защо не си избягала с писъци!
Обичам ви! Нека Дядо Коледа ви донесе това, за което копнеете най-много!
P.S. И Леличка е някъде там в списъка, но знам, че не би понесъл моите словоизлияни, за това ще кажа само "love you"!

Алкохолът помагал

Та, след като в петък, докато пишех курсова задача, получих неочаквано обаждане от бившия, сметнах за редно да му се обадя в събота да се разберем да се видим. Обадих се аз, при което единственото, което измъкнах бяха някакви странни оправдания и знаех, че крие нещо от мен. Предположих, че има планове с гаджето си, затова реших и аз да си направя мои. След като свърших работа се обадих на моя мил съквартирант и се разбрахме да се присъединя към тяхната компания и всички заедно да се засилим към ID Club. Стигнахме дотам, за да открием, че ток няма. Не само в дискотеката, не на улицата, а в целия квартал. Не пускаха хора вътре, наложи се да чакаме отвън. След известно време все пак ни пуснаха, макар и без ток, където на светлината на свещи се ориентирахме къде сме и се настанихме. Докато се наливахме с първия залп от алкохол и се наслаждавахме на шумотевицата, която могат да създадат стотина гея събрани на едно място, видях познат силует. Не на друг, а на бившия. Веднага ми стана ясно защо са били недомлъвките по телефона. Отидох, поздравих го, разменихме няколко думи и го пратих да си търси мъжа в тъмнотията. Отчасти защото не знаех какво толкова да си кажа с него, отчасти защото ми беше неудобно да стоя с него там, при положение, че е дошъл с някой друг. Каза, че ще мине да ме види по-късно. Изгуби се в тъмата и аз реших, че стоене с гръб към тази част на заведението е най-добрият вариант. Наливах се с водка и се поклащах едва-едва, колкото да отчитам дейност. По едно време ме побутнаха и ме питаха "Това ли е новия?". Обърнах се, за да видя, че незнайно как някогашното ми слънце се кълчи около неговото настоящо слънце точно зад мен. Може би трябваше танцът да е еротичен, но за трите секунди, които му отделих, не долових ясно идеята. След малко усетих някой зад мен - беше дошъл да ме види. Отново общи приказки, аз вече леко пийнал се клатех с музиката и той ми каза, че му харесвам на градус. Дам, в интерес на истината преди не пиянствах. Пак го пратих да си ходи, той пак каза, че ще мине по-късно. С подкрепата на една от сестрите и няколко чаши водка настроението ми беше прекрасно и се опитвах да не обръщам внимание на случващото се. Но ето, че той дойде отново, аз съвсем нафиркан не знам какво съм говорил, но дали защото съм изглеждал много щастлив или просто е искал да ми стане гадно, но от нищото изтърси "Аз тази вечер мислех да чукам". Гледах тъпо и се опитвах да проумея какво иска да ми каже, защото не бях повдигал темата, в това съм сигурен. Питал съм го как върви секса с новото гадже в скайп, което беше отчаяно от моя страна, признавам, но този път наистина не бях аз! А той, видите ли, имал намерение тази вечер да се ебат, но някак си вместо това били на дискотека. Оказва се, че и секс не са правили все още. Колко стана вече - месец? Не помня, опитвам се да не се връщам към моментите си на унижение, когато му лазех в краката и му търчах подир задника при всяко негово обаждане.
Така де, не знам каква му е била целта, но резултатът беше, че аз започнах да проучвам къде е проблема и той реши да смени темата :D По-късно мина да ми каже, че ще си ходят и аз му пожелах да му се отвори парашута тази вечер. Може и да съм му донесъл късмет, знае ли човек :)
Мисля, че навлизам във фазата на забравяне. Не мога да кажа, че ми е безраличен, но и и не ми прилоша, като ги видях заедно, така че... е време за нещо ново :)
Между другото новия му не е лош, симпатичен ми се стори даже на тъмно. Но защо арт-хората нямат вкус, д'еба?

Пиян съм, весело ми е, а бившето ми слънце не само залезе, ами и само се закопа. Да живее водката! Очаквайте включване скоро!
Да пием по още едно!? :)

Коледа с дъх на свобода и ново начало

Празниците наближават и дори без да искам започнах да се заразявам с коледно настроение. Лепнах си светеща коледна елха на десктопа, къде за уолпейпър съм сложил снимка на тукашните кокошки, всичките с коледни шапки.В най-скоро време трябва да си сложа коледна песен за рингтон. Интересното е, че от няколко години насам желанието ми за празнуване и очакването на Коледа се засилват. Седмици и месеци преди това започвам да подушвам уханието на изкуствената ни коледна елха, накичена с микс от играчки от съветска русия и такива за по левче от главната улица. Но когато всичко се разпредели с вкус и се покрие с всевъзможни герлянди и комплект лампички някак си става толкова уютно и приятно. Сладкото обаче ми е точно това - предколедния дух, който ме кара да пърхам наоколо, мислейки на кой какъв подарък да взема, кое детско филмче за Дядо Коледа ще гледам за пореден път тази година. Живея с илюзията, че като дойде този празник ще се върна към безгрижието на детските си години, когато ставах рано, за да гледам някоя приказка и чаках с трепет "Милион и едно желания". "Капитан Планета" ми беше любимо, но в един момент спряха да го излъчват. Всяка следваща година приказките намаляват за сметка на новините и глуповатите хумористични предавания. Някъде по пътя ми се изгуби детското в Коледата и всяка година се опитвам да го открия отново и отново. Естествено, всяка година се разочаровам и се намира нещо, което да ми смачка празничния дух на топка и да го захвърли в кофата за боклук. Дали ще е някой недоволен от подаръка, който съм му подарил или пък някое гадже ще ме зареже точно тогава. Или няма да ми пуснат "Капитан Планета". Но въпреки това жеалнието ми остава. Искам Коледа!
Снощи дадох на бившото Слънце да ми чете блога. Дълго се колебах дали да го направя, защото, както сте забелязали, тук повечето ми поустове са свързани с него и ме показват в светлина, в каквато не е хубаво да ме вижда. Най-малкото не заслужава да знае, че някой е преживял всичко това заради него. Винаги съм искал да не си показвам слабостите пред хората, дори да ме нараняват. Не ми беше лесно да се правя на весел и безгрижен, докато го разпитвам за новото гадже, с което, за мое нещастие, нещата вървят добре. Мазохистично е, знам, но дали защото съм сам, или защото наистина ми липсва, но ми е трудно да приема, някой ми яде от наденицата. Представям си как го гледа, както е гледал мен, как правят още куп неща, които някога си въобразях, че са само, само мои...
Писах си с една от кокошките, която за пореден път ме сложи на мястото ми, понеже не я слушам, когато ми приказва.
"Стегни се, колкото и гадно да звучи.
Хвани я тази страница и не само я отгърни, ами направо я скъсай и я хвърли.
Не ти трябва. Колкото повече се навърташ около него, толкова по зле ще става,
докато накрая той сам не те закопае и не те унижи максимално.
Не ми се иска до там да стигаш.
То нещата не стават просто така случайно.
Щом се разделяте, значи не е добре да сте заедно, значи няма да си щастлив.
И ти не беше през половината от времето на връзката ви, така че това е едно облекчение за теб. Очевидно той не е половинката ти. Разбери, че е по-добре да си сам, отколкото с някой, който не е за теб и който те наранява. Този човек излиза от живота ти, защото не отговаря на изискванията ти за партньор. Това е, просто не е Човекът. Остави го да се махне, за да освободи място на истинския.
Сега си свободен,
отново."
Свободен съм.