Всеки път, когато пътувам с влака към София, след минаването на гара Подуяне започва заемането на стартова позиция. Прибираш всичко извадено. Обличаш якето. Приготвяш парите. Сваляш багажа. Отиваш пред вратата. И чакаш.
Влакът спира.
Всички студенти се втурват с куфари, сакове, кашони и каквото още са им натоварили от вкъщи. Бързат, защото маршрутката пред гарата за Студентски град не предлага повече от 10-12 седящи места, а току-що цял влак се е изсипал. Влачат като за последно. Не минават по ескалатори - прекалено са бавни! Сменяш ръцете, куфара те удря по кокалчетата... нищо, малко остана. Тя те чака, тя е там... празна. И искаш... да я... стигнеш. Благославяш майка си, че този път няма буркани в багажа ти и че можеш да задминеш онази дребна студентка, бореща се с тежестта на багажа си, нямала благоразумието да си купи нещо с колелца. Задминаваш, бързаш, крачиш, пъшкаш. Нареждаш се. Чакаш. Молиш се. Качваш се. Плащаш. Сядаш. Усмихваш се. И се отпускаш. Все едно последните 5 часа не си седял във влака, но въпреки това не искаш да си от прецаканите, които стоят прави, свити на кравай, или още по-лошо - от останалите, които чакат следващата маршрутка.
Всичко опира до надпреварата. Искаме да бъдем първи, независимо дали става въпрос за семейство, приятели, работа, или място в градския транспорт. Дори да не знаем какво ни предстои, пак бихме избрали неизвестността, защото първенците са тези, които биват запомнени. Първият стъпил на Луната. Първият, изобретил компютъра. Първият, скочил 210см висок скок. Искаме да сме първи, защото вярваме, че това ще ни направи единствени.
А в този ден - денят на влюбените - така ми се иска да бях единствен за някого.
понеделник, февруари 14, 2011
събота, февруари 12, 2011
4х4
Вдъхновение. Чакам го от седмици. И понеже не ми се чака повече, просто ще пиша. Запознах се с мъж, на скромните 38 години, който изглежда страхотно. Спортува, вегетарианства, не пуши, не пие. Това обяснява релефното тяло и липсата на бели коси и бръчки. На пръв поглед ми хареса, макар разликата от 15 години да ми се струваше убийствена, но пък вярвах, че това означава повече разум, опит и по-добро отношение от децата, с които не ми се занимава. Оказва се, че някои хора никога не порастват. Понеже хобито му е фотографията и блоговете му съдържат само и единствено снимки, обяви моя за некачествен, без дори да го е виждал, само защото тук изливам душата си, а това било за малките деца. Щом блогът, в който изливам душата си, е некачествен, това не прави ли и душата ми такава? Той премина границата точно в този момент. Продължи с изказването, че ще е обидно, ако нарека някоя от неговите снимки грозна. Така. Говорим за човек, който няма постоянна работа. Снима се за разни списания от време на време, едва връзва двата края и живее с майка си. Честно, не знам как оцелява, а ми говори все едно е Лили Иванова. Но тя поне има оправдание за наглото си поведение, защото е постигнала нещо. Да се снимаш с известни модели зад сцената и след ревютата не е изкуство за мен. Да твърдиш, че Жизел или Кармен са съвършени също не ми минава. Нещо грозно ли е, е грозно независимо дали е на Жизел или на Пенка от Дупница. Ъх... бясна съм! Знам, че звучи несвързано, но исках да споделя възмущението си, а не подробности от самата история, за което се извинявам.
Иначе вчера ходих на театър. И искам да кажа следното: Беше стра-хот-но!!! Толкова аматьорско, че нямаше как да е по-чаровно. Искам тук, пред всичките човек и половина, които четат този блог, да обявя, че официално ставам фен на Comedy Show 4x4. Смях се с глас, смях се от сърце. И стига да има как, ще отида на някое друго тяхно представление на различна тема, а не пречи дори да е на същата. Жалкото е само, че залата беше камерна и наполовина пълна. А зрителите бяха или ученици, или лелички - само хора, които са взели билети с намаление - 3 лева. Без - 5. Мъчно ми е, че тези актьори си дават толкова труд, за без пари, а емоцията и спомена, които оставиха в мен, са безценни.
Иначе вчера ходих на театър. И искам да кажа следното: Беше стра-хот-но!!! Толкова аматьорско, че нямаше как да е по-чаровно. Искам тук, пред всичките човек и половина, които четат този блог, да обявя, че официално ставам фен на Comedy Show 4x4. Смях се с глас, смях се от сърце. И стига да има как, ще отида на някое друго тяхно представление на различна тема, а не пречи дори да е на същата. Жалкото е само, че залата беше камерна и наполовина пълна. А зрителите бяха или ученици, или лелички - само хора, които са взели билети с намаление - 3 лева. Без - 5. Мъчно ми е, че тези актьори си дават толкова труд, за без пари, а емоцията и спомена, които оставиха в мен, са безценни.
четвъртък, февруари 03, 2011
Аз, козирогът.
Плюсове:
Изобретателен. Амбициозен. Решителен. Организиран. Реалист. Вещоман. Търпелив. Целенасочен. Остроумен. Волеви. Лоялен. Ефективен. Трудолюбив. Безстрашен. Отговорен. Грижовен. Приспособим. Просто неустоим.
Минуси:
Скептичен. Инатлив. Твърдоглав. Властолюбив. Недоволен. Предпазлив. Нещастен. Неспокоен. Неподвижен. Песимистичен. Вечно незадоволен. Свръх амбициозен. Ненаситен.
Изобретателен. Амбициозен. Решителен. Организиран. Реалист. Вещоман. Търпелив. Целенасочен. Остроумен. Волеви. Лоялен. Ефективен. Трудолюбив. Безстрашен. Отговорен. Грижовен. Приспособим. Просто неустоим.
Минуси:
Скептичен. Инатлив. Твърдоглав. Властолюбив. Недоволен. Предпазлив. Нещастен. Неспокоен. Неподвижен. Песимистичен. Вечно незадоволен. Свръх амбициозен. Ненаситен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Хванете се дружно за ръце и скачайте.
Мразя го този свят и тези хора. Отвратена съм от почти всичко. Това не е живот, а състезание по надяждане. Търся справедливостта и не я нами...
-
Ахааа-ха-хааа! Вие си мислите, че можете да ме спрете, но не ще успеете, защото аз съм дИ-вЕЕЕн. Само още 5 часа и приключвам работа. После...
-
Ей ме на. 02:48 сутринта, аз пак работя и мисля за мъже. Шоколадият Аполон не го видях повече. Смс-ите приключиха броени дни след нашата сре...
-
Сънувах, че напускам. Май имах нова работа и Кевин нещо ме заплашваше да върша нещо неприятно. И аз супер доволен викам тъй лиии, еми тръгва...