Все още търся

Търся нещо интересно в хладилника - няма - някой трябва да го купи все пак, нещо, някой във фейсбук - няма - някой все пак трябва да излезе от там и да ходи да направи някоя и друга снимка, нещо в мозъка си, което да ме вълнува, но няма и няма. Има де, но като взема да го търся в нета и всичко забравям. Вероятно ако не ми беше толкова разпасан режима на сън и бодърстване щях да мога да разсъждавам поне малко от малко, но не, в момента ,в който остана сама в цял апартамент без да има кой да ми казва кога да спя и започвам да си лягам в 5 през нощта. В момента вечерям мляко с ориз. Все още търся спокойствието и почвам да си мисля, че го търся ей така от нямане на цел в живота ми, от липса на грандиозност, светлини и аплодисменти. Имам нужда да съм значима и няма с какво - всичко отдавна вече е направено. Въпреки всичко продължавам да живея година след година с една огромна празнота в себе си, която най-ясно изпъква, когато съм сама за повече от 2 дни. Почвам да чета тъжни изпълнени с драма книги или да гледам такива филми - да засиля драматизма в живота си, защото явно не мога да го направя по друг начин. Ако бях изпълнила намеренията си сега щях да съм далеч от тук, но не го правя, дори сега не го правя. Казвам си, че ще свърша нещо и не го правя - тъпо и упорито искам да ми е гадно. Защо? От както се помня търся целта на живота си и не съм я намерила - какво да не би целта на живота ми да е да намеря целта на живота си!?! Що за подигравка? Що за тъпотия? Някога ще се наканя ли да си изпера дрехите и да се подготвя за изпитите си? Някога ще намеря ли покой?