Преди да заспя

Тъкмо си легнах и зяпам тавана с фосфорициращите звезди, с които сме го обсипали преди години. Лежа си и си мисля колко ми е хубаво леглото без твърдата плюшена мечка с лепени, вместо пришити крайници, донесена от баща ми от СССР в бебешките ми години. Цял живот тя е лежала до възглавницата ми, събирайки прах и в никакъв случай спомени. Не помня някога да съм си играл с нея, но винаги съм я пазил като символ на моето детство. Докато онзи ден при смяна на чаршафите не махнах всичко от леглото и сега не искам да го върна. Не искам тази грозна мечка в леглото си, не искам сякаш да виждам нищо от моето светло детство. Единственият аксесоар, който бих искал да краси леглото ми е... мъж. Щ ме прощават, ама целомъдрието не си е работа. И не виждам как животът ми би бил пълен без един Крегъри Морган, например. Ах, най-съвършеният мъж на планетата. Мога само тайно да се надявам, че ако съвършенството води до самота, а аз съм самотен, то тогава поне малко съм се докоснал до това да бъда такъв. Или просто грозен.