Аз съм гладна. Утре/днес ще ходя на село да копая картофи и да се ровя в градините. Това е колкото хубаво, толкова и лошо, защото още не съм се хванала сериозно с изпитите. Може да се каже, че си лентяйствам на воля. Не, че не върша нищо полезно, но не върша това полезно нещо заради което не съм на работа в момента. Ще започна с един и е ги карам подред. Неспокойно ми е... Почвам малко по малко да обръщам режима и си лягам все по-късно и по-късно. Не ми харесва накъде отиват нещата. Все още търся съвършената професия, но не мога да я намеря. Мисля си, че може би не й е дошло времето. Като за начало ми трябва опит. И така. Исках да споделя среднощните си заключения, за да мога да ги прочета утре и да си припомня забравеното.