Положителност

Ей, момичета!
Седя си аз на работа и чета старите ни постове.
Постове, които положително не помня кога и как съм писал.
Постове за хора, които положително вече не са част от живота ми и единствените ми спомени за тях ще останат в този блог.
Постове от вас, които са толкова прекрасни, забавни или тъжни, но които ме зареждат толкова положително!
Ние положително сме били хора с много вълнуващи (по онзи незначителен начин) животи. Вълненията ни през изминалите години, и най-вече моите, са толкова ежедневни, толкова прозаични, и въпреки това толкова по-ярки от почти всичко, което ми се случва в настоящия етап от живота ми.
Аз положително съм станал един скучен мъж. Семейния живот, работата, кредита за жилище - влязъл съм в системата и съм забравил да живея. Вълненията ми са сведени до чисто консуматорските нужди - какво ще си купя със следващата заплата.
И докато материалните придобивки предизвикват множество емоции в мен, не сте ме видели да пиша пост колко ме е развълнувала новата ми прахосмукачка. Да, врънкам, че искам телефон от време на време, и това е истина...

Снощи гледах безумната анимация "Отвътре-навън" и там Радост разбра, че не може да съществува без Тъга. Че понякога тъгата е причина да ни споходи щастието. И си мисля - дали тъгата по отминаващия ми безцелно живот ще ме накара да направя положителна промяна, за да намеря щастието?