Не мога да се забавлявам, Искам, правя отчаяни опити, пия алкохол, но не мога. Ето, тази вечер се събрахме в приятели, компанията весела. всички пием, те пушат, повечето друсат разни бели субстанции, а аз седя и си мисля колко искам чист въздух. Представете си, в една малка кухня, да речем по-малко от десет квадрата, стоят пет човека, които пушат, и аз. Дъх не можех да си поема. Значи, това да не пушиш цигари е най-големия враг на социалния живот. На работа, по дискотеките, виждам колко "да изпушиш по една цигара" с някого може да ти бъде в полза. На белите ти дробове може би не, но цигарения дим е като слънчевата светлина за растернията, при създаването на социални контакти.
И като ми се разпушат тези хора, като дръпнат по 3-4-5 линийки от някаква вълншебна амфетамистична субстанция, като изпият 2-3 питиета и като почнат едни истории, едно ахо-ихи, все едно техните житейски истории са най-интерсните на света. А аз седя и мълча. Нито съм пиян, нито друсан. Още по-малко цигари пуша. И седя и гледам как всички тези хора изпадат в транса на забавланието, докато моето тяло отказва, отвърля идеята да позволи на трите водки, които съм изпил, да подействат. Защото скучността ми, моито комплекси, моят характер - те са по-силни от всички тези субстанции взети заедно. Аз съм човек, който вярва в спокойствието, в мързела, в удоволствието да акаш, докато гледаш новите каталози на Кауфланд. Аз не вярвам в танцуването цяла нощ, не вярвам в шмъркането в нехигиенични кенефи, не вярвам в афтърпартитата.
Аз не мога да се забавлявам. И не желая се чувствам длъжен да го правя, да ме задължават да го правя, да ме молят да го правя. Защото за мен и моите принципи - това е една изневяра към ме, личността ми, самоуважнието ми. Уви, когато се стигне до този момент, всички са вече в състояние, в което никое оправдание не е достатъчно и аз ставам онзи, скучния, дето все стои, не говори, не излиза.
Съжалявам, но това съм аз. И не желая да се променям.
Няма коментари:
Публикуване на коментар