Е, постигнах го. След години модофициране на фейсбук страницата ми да не показва рожденния ми ден, след години нечеститене безразборно на всеки мой познат, аз най-накрая станах невидим. Нямах нито една фейсбук честитка, а телефонните обаждания бяха сведени до минимум - можех да ги преброя на двете си ръце. Добре, че беше семейството да направи половината обаждания.
Всъщност, разлика няма. Пак станах на 28 и пак не празнувах, втора година поред. Нямам желание, нито подходящо място за такива изяви. А и събирането на разнородни приятели на едно място винаги е било натоварващо за домакина.
Да си невидим не е това, което си представях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар