Сега, когато отново ям (не издържах онези десет дена) и отново тежа 80кг (и съм по-щастлив така), реших да се отдам на нови размисли за живота - за моя живот.
Мисля си за обикновеността, която е пропила цялото ми същество. Толкова съм обикновен, че дори хомосексуалността ми не може да ме направи интересен. И по-добре така, не искам сексуалната ми ориентация да е определящата част от характера ми.
Но да се върнем на това колко съм скучен - пресвета дево - наистина няма нищо интересно в мен. Нямам амбиции, нямам таланти, нямам усет за пари, бизнес, нямам идеи - нищо нямам. Напоследък имам чувството, че просто съществувам, че си губя времето - и моето, и на вселената, и всичко, което правя е безсмислено!
Зациклил съм, може би. Нищо интересно не ми се случва, а на работа да не говорим как приклещен се чувствам - взимам прилично много пари, повече, отколкото заработвам според мен, НО не изпитвам някакво удовлетворение. И няма никаква алтернатива да се преместя в друга фирма или в тази на друга позиция, където да не паднат драстично парите, а да върша нещо по приятно.
Затова уча немски и си внушавам, че това ще ми даде възможност някой ден да направя една по-генерална промяна. Но подсъзнателно знам, че не е това решението на проблемите ми. Проблеми, които не знам до колко важат и до колко останалите биха счели за проблем.
А, между другото, в началото на годината направих списък с решения. Мисля, че е време за равносметка:
1. "Отново ще тръгна сериозно на фитнес и ще си върна наченките на мускули от преди няколко години" - Да, взех си карта и известно време ходих редовно. Втората половина на годината и два пъти месечно бяха много. Обвинявам преместването в Младост.
2. "Ще стопя семейната пупа, малко от бедрата и ще стегна дупето." - Пупата изчеза за 1-2 по време гладната диета. Това брои ли се?
3. "Ще започна уроци по немски и ще намеря някак мотивация наистина да седна да го уча." - Да, записах, края на Януари ще приключа с А1. Колебая се за записването на А2...
4. "Ще отида до Бузлуджа да видя Космическия кораб." - Уви, не се наканих. Но не съм се отказал.
5. "Ще намеря време и желание за някакъв групов спорт." - Отидох на йога, веднъж.
6. "Ще си намеря перфектното жилище." - Намерихме жилище, които си има своите плюсове, но не е перфектното за мен. Решил съм да остане за сестра ми, аз ще търся нещо друго, ако имам възможност и нужда някой ден.
7. "Няма да си купувам нов телефон." - Това беше едно от най-трудните. От месеци съм със стария си телефон, който взех от сестра ми, само и само да направя някаква промяна. Съжалявам за решението си, заради този новогодишен пост многократно се разколебах за купуването на няколко телефона, който харесвах, но бяха компромисен вариант. Вярвам, че 2016 ще е годината на безкомпромисния телефон.
И след като така и така съм седнал да пиша, нека сложим няколко нови точки, които да ме стимулират през идната 2016-та:
1. Ще сменя работата.
2. Ще отида до Бузлуджа, наистина.
3. Ще продължа с немския, но ще обмисля частните уроци като вариант.
4. Ще започна отново да заделям пари в спестовната сметка, която след ексурзията в Лондон преди месец беше на 0.0.
5. Ще опитам да обновя част от гардероба си, за да изглежда по-подобаващо сред хора...
6. Ще участвам в конкурс за травестити, ако такъв се осъществи и имам възможността да да присъствам.
7. Ще си купя нов телефон :)
Запазвам възможността да добавя нови точки, ако ми хрумнат - тези бяха на прима виста :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Хванете се дружно за ръце и скачайте.
Мразя го този свят и тези хора. Отвратена съм от почти всичко. Това не е живот, а състезание по надяждане. Търся справедливостта и не я нами...
-
Ахааа-ха-хааа! Вие си мислите, че можете да ме спрете, но не ще успеете, защото аз съм дИ-вЕЕЕн. Само още 5 часа и приключвам работа. После...
-
Ей ме на. 02:48 сутринта, аз пак работя и мисля за мъже. Шоколадият Аполон не го видях повече. Смс-ите приключиха броени дни след нашата сре...
-
Сънувах, че напускам. Май имах нова работа и Кевин нещо ме заплашваше да върша нещо неприятно. И аз супер доволен викам тъй лиии, еми тръгва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар