Храна за душата

Не съм ял от пет дена. Пет дъъълги дена. Започнах една детокс програма, която според Пламена е пълен ужас, но аз все пак я подкарах. Карам на разтвор от кленов сироп, лимон и червен пипер. От пет дена. Казват, че е тежхко първите 3-4, но ако ги преодолееш, после всичко е наред и изобщо не ти се яде. Е, не е вярно. Пети ден е, и си мечтая за храна. Сънувам я. Копнея я. Всъщност, гладът сам по себе си не е толкова осезаем. Сокчето го подтиска до някаква степен. Но споменът за вкуса любимите ми храни, липсата на този ритуал в моето ежедвение... променят цялото ми съществуване. Как да си пусна сериала, ако през това време не си правя обяд..? Как да да си почина пълноценно през почивката на работа, ако не ръгам нещо в тази паст всепоглъщата? Факт, отслабвам. Всеки ден се тегля и съм изненадан колко всъщност може да отслабне човек за един ден. Започнах програмата в неделя (тогава и аках за последно), но кантара го взех едва понеделник. Равносметката е следната: Понеделник: 76кг. Вторник: 75,4 Сряда: 74,6 Четвъртък: 73,4 (или някъде там, не помня точно). Нямам представа дори кога съм станал 76. Преди като се мерех бях над 80. Да, коремът ми не е бил толкова плосък от години. Всичко се тресе с една идея по-малко. И все пак не се чувствам толкова щастлив, както когато бях дунда и можех да се храня. Помня, последните дни преди започна тази програма, ядох много. Ядох картофки и хот дог от Икеа. Ядох кроасан с кашкавал на работа. Ядох картофи с четири вида сирена, пак на работа. Ядох вкъщи какво ли не. Ядох кашу, вкусно и печено и солено. Гребах от буркана с течен шоколад. Да - тогава бях сит и щастлив. Сега пия тази отвара, която вече едва понасям, и си мисля - животът не е ли прекалено кратък за такива глупости? :) Януари казах, че ще пиша отново. Този пост го доказва. In your face, Мързел!