Игри за напиване

Значи, реших аз, че не може повече така и ще търся някакви гей приятелки за мен и пепа. Направих ни профил е едно приложение предимно използвано за други цели, но изрично писах, че сме двама и секс не щем.
Учудващо, писаха ми един един куп хора. Имаше една двойка на 20 минути от нас, сладки едни такива, със страст към играта на покемони и всякакви други игрови конзоли.
Та поканиха ни те снощи у тях на скромно събиране с криене и игри. Пепа я нямаше ама викам си "не, мога и сама".
Ами беше ужасно. 6-7 непознати човека, които са се запознали покрай Покемон приложението, по което всички бяха полудели преди година две и което те още играят очевидно. 6-7 човека, с които аз нямам какво да си кажа, защото освен пикачу друг Покемон не знам... И решават те, че ще играем на някакви игри с карти за напиване, защото очевидно тук така се процедира на партита, и на мен ми се обяснява като на идиот, защото нямам идея какво се случва. Всички се плещят на английски и аз грам не мога да се включа. Кака ви остана без граматика, без шеги, без нищо. Изпих си бирата и след третата к четвърта игра се изнизах с извинение, че ще ставам рано.
Ъх, а най ми е гадно, че им завидях. За хубавата къща, за това как са си направили, за котката и приятелите в нея. И като го сравня в мизерията, в която ние живеем, липсата на прогрес, устрем, стремеж или каквото к да е друго в нашето ежедневие, и направо ми се реве, защото докато ние си губим времето хората градят животи, семейства, приятели... А ние сякаш ги губим... И ми е тъжно.