Ново включване

Преди малко се върнах от една от най-километричните разходки, които съм правил в скоро време. От Семинарията през Борисовата до Плиска, от Плиска по Цариградско чак до Софийския. Омалях. Краката ме болят. Но пък беше приятно.

Аз съм в София, отново. Бях си вкъщи за няколко дена, после се отбих до Стара Загора и след това се прибрах в София. И сега съм на лов за работа. Стискайте палци да попадна на нещо сгодно.

Слънцето ми искаше да ходим до морето на стоп. Да спим под звездите. Да се къпем в морето. Погледнато през моите очи това изглежда така: да не знаем кога ще стигнем, пържейки се на магистралата часове наред; да ми ръби на гърба и да ме хапят комарите; да се осоля целия и да няма къде да се изкъпя. Много исках да отида, заради него. Но реших, че няма да издържа, а и че ще скапам и неговата почивка. Отделно, че съм зле с парите. Отказах му и отиде с негова приятелка. Ще си прекара добре 100%, така че не се притеснявам.

Аз вече официално ще се местя в двойна стая в семейните общежития. Днес си видях и стаята – хубава баня и тераса – неща, които ми липсваха досега. Е, в новата стая ще ми липсват хладилник, скара и разни други такива дреболии, но тях мога да си набавя, а терасате – не.

За Леличка ще кажа – засега съм в София. Но средствата ми се ограничени. Много ограничени. Ако не си намеря работа ще трябва да напусна кораба. Но ти първо се върни в България, другото ще го оправим :)

Какво друго? Пуснах документи за международен паспорт. Дано ми се наложи да го използвам скоро. Я за да отида на гости на Слънцето, я за бригада догодина. Само няколко хилядарки ме делят от заветната цел…

Пак аз

Тъй. Сега след второ преглеждане видях и втори коментрар. Дано Леля не се е засегнала. Но мисля, че оправих настройките, и вече ще ми се изпращат мейли за получените коментари. :)

Леля!!!

А, колко очарователно! Леля е оставила коментар, но най-вероятно поради настройките на новия блог не получавам известие за коментарите. Извинявай, просто не съм го видял, иначе щях да по-скоро да отговоря :)

Значи ще си най-отпред, а? Аз съм в следващата зона, зад Златния кръг, така че ако се набутам максимално напред, а теб те избутат максимално назад дори може да се видим! Ама не, не, ще се видим и преди това, вярвам, че ще ни известиш за пристигането си в София. Пък и при положение, че си дал 200 лева за билет подозирам, че ще използваш всеки стърчащ кокал за оръжие срещу всички други върли фенове на Мадона. Може да пробваш да не се къпеш също. Започни от сега. И без това ако Мадона ти се изпикае отгоре няма да влезеш под душа за вечни времена.

Вече и ти си в кръга на изкуството, а? Проклетник. Поне ти може да намериш обща тема със Слънцето. Досега съм го запознал с двама мои приятели, и двамата не ги хареса. Каква изненада. |(

Брачния локомотив го очаквай в най-скоро време. Ако си изкарам паспорт най-вероятно ще дойдем до Виена. На стоп. На него му е навик да пътува така, а мен ме ужасява. Още се чудя как бих издържал да отида и до морето така, а плановете са до края на месеца и до там да стигнем. Честно-държи се прекрасно с мен и си прекарваме добре. Но ако беше мааалко по-кротък щеше толкова да ми улесни живота.

Поздрави. Целувки. И каквото още пожелаеш.

Първи проблем

За съжаление Линда Гудман се оказа права и сякаш недоразуменията, които тя предрича между комбинацията Козирог-Стрелец, сега се сбъдват едно по едно. Той постоянно иска да излиза, да се забавлява, да ходи на нови места, да опитва нови неща. Опитва се и мен да ме повлече във водовъртежа на живота си, като ме изкарва с неговите приятели, в неговите среди. Но аз съм един толкова стационарен и консервативен човек, че ми е непосилно да приема всичко ново и различно от това, на което аз съм свикнал. Ето, ходихме на Sofia Design Week. И съответно и аз барабар Петко с мъжете отивам с моето Слънце. Първо, трябваше да съм стрейт. Което, обаче, за мен е адски трудно. Всичките ми приятели и изобщо хората, с които общувам, знаят, че съм гей и съм свикнал това да е като всяка друга тема за разговор. И имам чувството, че като си отворя устата пред други хора, пораздвижа ли малко китките и ханша и всичко става ясно! А все пак става въпрос за колеги и приятели на Слънцето, които не би трябвало да разберат. Второ – трябваше да намеря общ език с хора, 99% от които се занимават с изкуство. Е, съжалявам, но аз съм човек, изучаващ инженерни науки, не съм запознат с филмографията на Дейвид Линч, не пиша сценарии, не снимам клипове, не рисувам и не пея. Ето, отпаднаха почти всички възможни теми за разговор с тези хора. Трето – не пуша нито цигари, нито трева, не се разкарвам с патронче алкохол насам-натам, не шмъркам попърс, не се обличам екстравагантно, артистично или по последна мода. Следователно шансовете да се впиша в едно такова общество съвсем станаха минимални. Опитах се да говоря, но понеже никой не ме познава повечето се правеха и че не ме виждат. Опитах се да слушам, но ми доскуча. Затова просто се дръпнах на една страна и си седнах. И след малко Слънцето идва и ми вика, че имал чувството, че ми е супер тъпо, че сякаш ме бил изоставил. Хело, наистина ми е тъпо! Отидохме на една страна, обясних как стоят нещата. И мисля, че ме разбра. Каза, че съжалява, че нямаме повече общи неща, но и че аз съм най-прекрасния човек, който познава и иска да бъде с мен. Честно, идеше ми да му кажа, че го обичам в този момент, но се въздържах. Още не съм се престрашил да го направя.

Хубаво, аз какво мога да направя по въпроса.? Не мога да се забавлявам, това е факт. Нямам идея как се прави. Заради него бих направил поне опит да се науча, но не искам това да включва разни упойващи вещества, пък били те и безвредни. Изобщо не удобрявам, че той го прави. Но нямам и шанс да го променя. Той каза, че щом той не ми се бърка в начина на живот, значи и аз не трябва да се бъркам в неговия. Това ме изнервя и ядосва, чувствам се безсилен, макар и да не съм прав. Вярвам, че има начин и аз да се отпусна. Някога, някъде, някак си…

kraden internet

zdrasti!az dosta zakusnq s vlizaneto v kurnika ama eto me i men.v momenta sum se hvanala kum nqkakuv bezplaten net na nqkoj sused i ot 11:30 nikoj ne moje da me vdigne ot laptopa.v4era si vzeh anatomiqta i mi e qko.o4ertava se hubavo lqto...
ot nqkolko dni imam nepreudolimoto jelanie da se peka na nqkoj plaj, ama pone o6te mesec nqma nadejda.o6te dnes trqbva da sqdam da 4eta, ama nemoga da se naviq.purvo trqbva da izrina ko4inata v koqto gruhtqh 10 dni i sled tova...a tolkova me murzi....miloto mi slunce me gleda nakrivo, za6toto ot 3 4asa ne sum murdala ot laptopa i vsi4ko sedi i me 4aka i nqma koj da napravi ne6to za qdene....pufff.....trqbva da stavam.
ako po-ksno se prika4a pak, pak 6te pi6a...

Първи месец

Вчера с Милото направихме месец, откакто се познаваме и по повода се тъпкахме ягоди и сметана, прокарвахме ги с бяло вино, а за десерт… сами може да се досетите какво имаше за десерт. И мога само да кажа, че съм учуден колко добре се получи този път! За съжаление обаче Слънцето сменя квартирата и няма да може да се виждаме подобаващо насаме. Тъкмо ще намерим други начини да се разнообразяваме.

Аз днес се оплаквах на брат ми колко ми пада косата и той извади 10 лева и ми каза да отида да си купя витамини. И отивам аз в аптеката и виждам на Vichy ампулите за косопад в ръцете на касиерката и мислейки си, че това е знак от Господ, реших да си взема една, за да ги пробвам. Пък и все пак 4.4о, аз да не бера парите от дърветата. Та така. Вероятно ефект няма да има, защото ампулите трябва да ги ползвам 3 пъти седмично, което ми звучи абсурдно предвид парично ми състояние. Почна ли работа бих го направил, все пак е косата ми, но първо да ми мине сесията.

Като че ли ми се струва, че Леличка ще ходи на концерта на Мадона. Но поради гордост или някаква друга подобна глупост, никой от двамата няма да пише в скайп. И така до края на света. Пуст инат.

Няма вече Реймънд ;(

Офф, съвсем бях забравил, че Реймънд свърши и няма вече да го гледам, докато хапвам ;( А толкова много ме разведряваше… ще ми липсва.

Наложи се да си пусна “Джоуи”. А сега преди лягане ще изгледам един епизод на Queer as folk, понеже от половин година се каня да доизгледам втория сезон, а някак си късно ми е да се учи. Надявам се утре да ми дойде някакво вдъхновение, за да си седна на задника и да почета малко, макар и да съм забравил повечето неща в Слънцето.

Днес с една от кокошките се чух, милата – работата никак не ѝ се отразява добре ми се струва. Когато започнеш да губиш представа за времето и да се чудиш кой ден сме значи ти е мнооого скучно. Или много приятно, но не виждам как подобно работа може да е приятна. Само още 3 месеца до края не сезона… колко страшно звучи :S

Слънцето в мен

Тъй, първият изпит е взет успешно, остават още 3. Интересно защо не мога да изкарам повече от 4 на повечето изпити, явно това е моето сакрално число, предопределено ми от Бог. Не че се оплаквам, все пак четворка ми и трябва, за да взимам стипендия, но някак си не е много удовлетворяващо.

Мисля, че е време да почвам да се паникьосвам за втория изпит. Пропилях сума време, като го прекарах в моето Слънце, с което времето може и да минава нусетно бързо и приятно, но не научавам нищо за изпита. А той наближава с главоломна скорост, подготовката ми изостава със същата такава и… лошо.

Сега нещо огладнявам и мисля да се отдам на моя ритуал с правенето на храна и гледането на “Всички обичат Реймънд”. Този сериал ми е толкова забавен, макар да се е случвало в да гледам на две яденета един и същи епизод все се попикавам от смях. А със Слънцето започнахме да гледаме и “Джоуи”, което също е изключително хумористичен сериал, чак се изненадвам.

Иначе мога да кажа, че поне в любовния живот нещата вървят добре. Мина Първият път. И не беше лошо. Но тепърва ще става хубаво. Само дето това със запознаването с приятелите и колегите му ми идва малко в повече. Снощи ме замъкна на пейка-парти с тях и беше супер неловко(за мен, разбира се) и не продумах на никой от непознатите. Трагедия.

Не остава много време до Реймънд, така че приключвам тук. До скоро!

Kendall Payne - Supermodels

Lyrics | Kendall Payne Lyrics | Supermodels Lyrics

Харесвам я тази песен!

Нито храна, нито секс

Бях почти сигурен, още като започнах с цялата тази работа, че нещо ще се прецака. Не мога аз да си планирам 2 дена предварително, че ще правя секс.

Слънцето се прибра, отидох у тях, където ми даде обещания шоколад, а освен това ми беше донесъм и домашно опечени меденки с формата на сърце (не е ли това най-милото, което някой е правил за мен?) и преди да успея да му се нарадвам трябваше да излизаме, за да се ходим с Дунди на боулинг, след което ходихме на пием по нещо, после пък ходихме ядем по нещо и пак да пием (сърцето ме заболя, толкова пари пръснах...). След това обаче нямаше как да отидем да спим в Слънцето, защото съквартиранката му не желаеше да бъде обезпокоявана, докато не ѝ минат изпитите, поради което се провалиха плановете за секс и след дълго чудене реших да бъда неблагоразумен и отидохме да спим у нас. Така и така съквартирантите знаят и говорят за мен, поне да е основание. То даже единия го нямаше, та само другия ни е видял, че спим(само да спим!), но и той се прибрах късно и излезе рано и не се е налагало да се засичаме, да се гледаме или да си говорим. И след това нищо не ме е питал, пък и аз не настоявам особено ;) Беше хубава вечер, говорих на Слънцето за разни мои минали случки си минали хора. И си го гушках сладко-сладко. Доволен съм.

Днес ми мина първия изпит, надявам се успешно. Главата ме цепеше и ми се повдигаше, но се напънах да мисля.

Прецаках си компютъра, изтри ми се всичката информация - музика, снимки, документи, филми. Но пък вече съм с Winodws 7 и съм изненадан колко е добър в сравнение с вистата. Направо хвърчи, по удобен е... само да не си бях изгубил всичко :)