Тъй, първият изпит е взет успешно, остават още 3. Интересно защо не мога да изкарам повече от 4 на повечето изпити, явно това е моето сакрално число, предопределено ми от Бог. Не че се оплаквам, все пак четворка ми и трябва, за да взимам стипендия, но някак си не е много удовлетворяващо.
Мисля, че е време да почвам да се паникьосвам за втория изпит. Пропилях сума време, като го прекарах в моето Слънце, с което времето може и да минава нусетно бързо и приятно, но не научавам нищо за изпита. А той наближава с главоломна скорост, подготовката ми изостава със същата такава и… лошо.
Сега нещо огладнявам и мисля да се отдам на моя ритуал с правенето на храна и гледането на “Всички обичат Реймънд”. Този сериал ми е толкова забавен, макар да се е случвало в да гледам на две яденета един и същи епизод все се попикавам от смях. А със Слънцето започнахме да гледаме и “Джоуи”, което също е изключително хумористичен сериал, чак се изненадвам.
Иначе мога да кажа, че поне в любовния живот нещата вървят добре. Мина Първият път. И не беше лошо. Но тепърва ще става хубаво. Само дето това със запознаването с приятелите и колегите му ми идва малко в повече. Снощи ме замъкна на пейка-парти с тях и беше супер неловко(за мен, разбира се) и не продумах на никой от непознатите. Трагедия.
Не остава много време до Реймънд, така че приключвам тук. До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар