Първи проблем

За съжаление Линда Гудман се оказа права и сякаш недоразуменията, които тя предрича между комбинацията Козирог-Стрелец, сега се сбъдват едно по едно. Той постоянно иска да излиза, да се забавлява, да ходи на нови места, да опитва нови неща. Опитва се и мен да ме повлече във водовъртежа на живота си, като ме изкарва с неговите приятели, в неговите среди. Но аз съм един толкова стационарен и консервативен човек, че ми е непосилно да приема всичко ново и различно от това, на което аз съм свикнал. Ето, ходихме на Sofia Design Week. И съответно и аз барабар Петко с мъжете отивам с моето Слънце. Първо, трябваше да съм стрейт. Което, обаче, за мен е адски трудно. Всичките ми приятели и изобщо хората, с които общувам, знаят, че съм гей и съм свикнал това да е като всяка друга тема за разговор. И имам чувството, че като си отворя устата пред други хора, пораздвижа ли малко китките и ханша и всичко става ясно! А все пак става въпрос за колеги и приятели на Слънцето, които не би трябвало да разберат. Второ – трябваше да намеря общ език с хора, 99% от които се занимават с изкуство. Е, съжалявам, но аз съм човек, изучаващ инженерни науки, не съм запознат с филмографията на Дейвид Линч, не пиша сценарии, не снимам клипове, не рисувам и не пея. Ето, отпаднаха почти всички възможни теми за разговор с тези хора. Трето – не пуша нито цигари, нито трева, не се разкарвам с патронче алкохол насам-натам, не шмъркам попърс, не се обличам екстравагантно, артистично или по последна мода. Следователно шансовете да се впиша в едно такова общество съвсем станаха минимални. Опитах се да говоря, но понеже никой не ме познава повечето се правеха и че не ме виждат. Опитах се да слушам, но ми доскуча. Затова просто се дръпнах на една страна и си седнах. И след малко Слънцето идва и ми вика, че имал чувството, че ми е супер тъпо, че сякаш ме бил изоставил. Хело, наистина ми е тъпо! Отидохме на една страна, обясних как стоят нещата. И мисля, че ме разбра. Каза, че съжалява, че нямаме повече общи неща, но и че аз съм най-прекрасния човек, който познава и иска да бъде с мен. Честно, идеше ми да му кажа, че го обичам в този момент, но се въздържах. Още не съм се престрашил да го направя.

Хубаво, аз какво мога да направя по въпроса.? Не мога да се забавлявам, това е факт. Нямам идея как се прави. Заради него бих направил поне опит да се науча, но не искам това да включва разни упойващи вещества, пък били те и безвредни. Изобщо не удобрявам, че той го прави. Но нямам и шанс да го променя. Той каза, че щом той не ми се бърка в начина на живот, значи и аз не трябва да се бъркам в неговия. Това ме изнервя и ядосва, чувствам се безсилен, макар и да не съм прав. Вярвам, че има начин и аз да се отпусна. Някога, някъде, някак си…