Живота

Разхождах се из България, разхождам се из родния си град, разхождам се и в града в който уча и наблюдавам хората.Срещам се с различни хора, хора-нови, стари, приятели-бивши, настоящи...и се чудя.За какво живеем? Аз имам отговор на този въпрос за себе си,имам си стремежите и целите, но не ми е ясно тези около мен какво правят и всъщност осъзнават ли какво вършат. Като попитам за тези неща другите, те мълчат, казват че не им се мисли за това, че не е подходяща тема, че ги натоварвам.Значи те отказват да разсъждават за тези неща, отблъскват ги в съзнанието си и остават да мислят "утрешния ден"...Може би странната съм аз, може би никога не трябва да си задавам тези въпроси, да се плъзгам по повърхността на живота без да търся и да питам защо, но това не ми е присъщо. Няма начин да не се запита човек защо страдаме непрекъснато, защо гоним несъществуващи кумири, защо въпреки постигнатите цели никога не сме доволни, никога достатъчно щастливи, никога не ни е угодено и си намираме причина да се цупим и да сме недоволни и да мрънкаме за нова играчка или парцал, нова дранкулка, нов мъж, нова жена.... все не са достатъчно перфектни нещата. Превърнали сме се в едни консуматори, а самите ние в един продукт и всички се продаваме на различни пазари-на пазара на труда, на пазара на жени или мъже, на пазара на живота... и какво купуваме и продаваме - животите си!!!