вторник, февруари 02, 2010

Среднощни мисли 2

Стоя си вкъщи на дивана, на топло. Бях започнал да гледам Задругата на Пръстена, но тази вечер няма да го докарам до края така като гледам. Реших да ги изгледам и трите. И по принцип идеята ми беше да го направя в София на домашното кино, но ми е прекалено скучно, за да чакам.
Гледах "Черната мълния" между другото. И искрено се забавлявах. Много ми хареса! Прекрасно изпълнение на една не чак толкова прекрасна и далеч не толкова оригинална идея. Нанокатализатори колкото искаш. И все ще се намери някой злодей да иска да ги открадне. Проклети да са!
Виждам се с приятелките и времето минава. Взех си всички изпити прилични оценки. Отново ще хвана социалната стипендия. Ура! Близките седмици ще го закъсам за пари много яко. Това уволнение никак не беше навреме, но пък ми е толкова хубаво да си клатя краката. Чувствам се сякаш никога досега не съм го правил, а работих само 6 месеца. А какво ще правя, като трябва да работя 40 години? Плаши ме тази прокрадваща се мисъл за бъдещето ми.
Учудващо бъбрив съм по това време, явно сега ми идва пауър-а, но не искам да се впускам в подробности.
Ах, да, забравих да честитя на всички втори февруари. Светла дата за светли хора. Нямам идея доколко трябва да се чувствам поласкан за каквото и да било. Няма да празнувам, както винаги досега, макар да има къде да отида. Но мързелът надделява. Както винаги.
Искаше ми се да си харесам книга за четене. Но от всичко вкъщи бих прочел само нещо, което вече съм чел и знам, че ще ми хареса. Нищо ново не ми изглежда интересно и само като си представя десетките и стотици страници преди да стигна до вълнуващата част. Боже, този компютър ме е погълнал и обсебил и иска цялото внимание за себе си... което ми напомня да си проверя ромеото... Казаха ми да наблегна на плътските снимки и да вдигна горната възрастова граница. Дали, или? Ах, тази песен.. свързвам с един индивид от моето минало, който си беше сложил текста в профила... един от многото емоционални ебачи. Писал съм и за него и отдавна съм го преживял, но ще има да го помня още дълго, дълго време. Въпреки всичко отпращам поздрав с тази песен, ако има към кого :)

И ви пожелавам лека нощ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Хванете се дружно за ръце и скачайте.

Мразя го този свят и тези хора. Отвратена съм от почти всичко. Това не е живот, а състезание по надяждане. Търся справедливостта и не я нами...