Всички кокошки вече си имат петел. Подозирам, че пак ще почнат да пишат тук, ако пак се скарат. Много самотен ми стана този блог извъднъж. Само аз оставам да щъкам от цвят на цвят като пчеличка и да чакам някой да ме опраши. Истината - свободата ми се ослажда. Пролет е, хормоните ме тресат. Правят ми се глупости. Прави ми се секссс. За какво друго да мисля по цял ден? Трябва да уча, а само мъже са ми в главата. И предложения не липсват и се чудя да ги приемам ли, да ги отклонявам ли..? И пак се натисках с момиче мама му стара, с кой акъл си го причинявам... И защо не пиша като едно време...
И защо многоточието ми е толкова любимо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар