Пак депресии

Положението е трагично. Мразя това, което уча. И не искам да го уча. Мисля си за щатите. Колко не ми хареса там и колко искам да се върна. И колкото повече тук не ми вървят нещата, толкова повече искам да замина. Толкова много мисля по въпроса, че даже вече почнах да сънувам. На всичко отгоре след месец остарявам с още една година. Не знам дали заради това, но любовния ми живот е голям застой. И в двата сайта, в които съм регистриран вече нямам никаква популярност. Не че някога съм имал, но едно време поне ми гледаха профила. Сега сменям снимки, описания, само пера дето не съм си набучил в задника, но не помага. Никой не поема инициативата да пише. Започнах аз да го правя. Пиша, ако някой ми харесва. Но им вадя думите с ченгел, сякаш им е неприятно да говорят с мен. Разговорът замира или по-скоро е едностранен и в един момент аз просто се отказвам. Но аз също съм си виновен, че пиша на хора, които нямат друго, освен бръмбари в главата. И какво да направя, като искам някой, който да ми харесва. Искам нещо красиво, поне симпатично. А такива профили има, дето монитора ми се пропуква като ги отворя. Нещастие. В гейромео.ком се подвизават ежедневно около стотина гея, в гепиме.ком да речем два пъти повече. От това ли трябва да избирам - 300 човека? От всичките милион и половина-два, които живеят в София. И всичките са курви... всички търсят и претендират, че искат нещо, които не могат да предложат. Не търсят с очи, а със задник. И отиват да се наденат на поредния кур, сякаш вместо сперма еякулира любов. Ебете се, бъдете щастливи. Изпълнете се с любовта, която дарк руумовете и гей сауните могат да ви предложат. Покажете на всички колко голямо... сърце имате. А аз ще си чакам.