Преди да заспя

Тъкмо си легнах и зяпам тавана с фосфорициращите звезди, с които сме го обсипали преди години. Лежа си и си мисля колко ми е хубаво леглото без твърдата плюшена мечка с лепени, вместо пришити крайници, донесена от баща ми от СССР в бебешките ми години. Цял живот тя е лежала до възглавницата ми, събирайки прах и в никакъв случай спомени. Не помня някога да съм си играл с нея, но винаги съм я пазил като символ на моето детство. Докато онзи ден при смяна на чаршафите не махнах всичко от леглото и сега не искам да го върна. Не искам тази грозна мечка в леглото си, не искам сякаш да виждам нищо от моето светло детство. Единственият аксесоар, който бих искал да краси леглото ми е... мъж. Щ ме прощават, ама целомъдрието не си е работа. И не виждам как животът ми би бил пълен без един Крегъри Морган, например. Ах, най-съвършеният мъж на планетата. Мога само тайно да се надявам, че ако съвършенството води до самота, а аз съм самотен, то тогава поне малко съм се докоснал до това да бъда такъв. Или просто грозен.

Каквото дойде.

Месеци наред го очаквам. Още ноември си подадох документите за бригада, въпреки неприятния вкус, който остави миналогодишната.

Очаквах нещо да се обърка. Бях почти сигурен, въпреки че заминаването ми беше гарантирано. Но ето, че едва седмица преди да замина си получих визата и колкото и да съм го мислел, да съм го мечтал, да съм го чакал, аз наистина не го очаквах. Едва сега усещам тръпката на вълнението от заминаването. А дори бях почнал да си мисля, че може би е по-добре да не ходя никъде. Може би трябваше като нормалните хора да си остана в София и да си намеря работа. Да работя върху бъдещето си. Както мислех и миналата година. Всички ми казват, че съм побъркан да не искам да отида. Дори собствената ми майка го желае. Но тя също желае и да е на моето място. Мисли, че щатите са решението на всички проблеми. Но дали и на моите? Аз какви ли проблеми имам изобщо? Единственото, на което се надявам е това лято да не бъде тотално пропиляно откъм любовни авантюри. Цялата тази работа с чужденците е толкова привлекателна понякога, че не съм сигурен те дали са толкова хубави, колкото ги помня, или просто така са ми изглеждали заради обстоятелствата. Защото по сайтовете определено ги няма същите онези, които гледах покрай басейните и плажовете. А в същото време тази година съм решил да работя повече, заради парите. Което означава по-малко свободно време за завързване на запознанства. Ех, защо винаги се сещам, когато е прекалено късно?
Една седмица. Толкова ми остана в България. И честно казано нямам търпение да се върна на същото място, на което миналото лято умирах от скука; където работата на моменти е толкова еднообразна, че чак боли; където няма къде да излезеш; където смс-ите са основния начин за комуникация. Вчера си пуснах американция телефон и си четох старите съобщения. Пълни глупости, разбира се, но са ми били едно от малкото забавления. А мелодията - боже, как съм копнял да я чуя. И в какъв екстаз съм изпадал, когато това стане. Жалко, а? Но искам да я чувам отново и отново. Не съм наред, определено. Но пък кога ли нормалните са били на мода?

Пак зарязвам семейство, приятели и обучение за лесните пари и липсата на всякакъв контрол. Зоват ме тоалетните, безвкусната храна и пазаруването по интернет. И сякаш това ми е достатъчно...

Телефонен дневник от Ел Ей

Den 1. Dosta grozno, dosta mrysno i dosta symnitelno. Edinstvenoto, koeto mi se vijda krasivo - tova sa myjete. Samo v tiah sa mи ochite. Sexy, moderni, razkoshni. Iskam gi. Vsichkite. Vyrvia po ulicata i si predstaviam kak me obladavaт. Kurove sa mi samo v glavata. Pisna mi ot bezmyjie veche 1 godina. Vreme e da si nameria gadje. E, edva li shte e ot LA, no tribva!

Den 2. L.A. e dolna dupka. Dotuk pochti nishto krasivo, ili koeto da mi dopada. Boli me vseki pyt kato vuicho me pita dali mi haresva I az triabva da luja li luja. Neshtastie. Iska mi se da mojeh da kaja neshto polojitelno, no e prosto grozno. Mrysno. Susha I pustinq. I nqkakvi palmi, koito trqbva da minavat za ekzotochni. Ha.

Dobre de. Sled nad 100$ poharcheni za glezotiiki, za koito ot tolkova vreme mechtaia, razhodkata iz centyra na Pasadena mi se stori bezkraino priqtna. No ne mislq, che e samo zaradi tova. Naistina mnogo mi haresa. Prekrasna obstanovka s hora navsqkyde - krasivi, mladi, vliubeni. I oshte poveche mi hareava, che ne e sezonno, kato v kurortite. Celogodishno dobro nastroenie i hubavo vreme po ulicite. No krasivite i spokoini ulici tuk sa malko.

Den 3. Malko go preskochih. Getty centyra beahe golqm, krasiv I prilichno skuchen. Haresa mi ideqta za steni, tapicirani s koprina ili saten. Mnogo sexy stoi, no sigurno shte napravi staqta mnogo tymna. Tolkova vreme otide v tozi muzei, che ne pomnq pochti nishto drugo ot denq. Kupih se lilavi kecove na raulph lauren za 21.99. Ura.

Den 4. Universal studios. Raidove, dekori, atrakcii I kakco li oshte ne. Poluchih kompliment za kecovete ot izkliuchitelno simpatihen prodavach vuv Fossil. Posle otidohme do Hollywood, koeto beshe dosta malko I ne chak tolkova zabelejitelno. Nqkolko interesni I golemi sgradi, magazini kato vsichki drugi, suveniri navsqkude, vsichkite proizvedeni v kitai. Pone horata izglejdaha dobre, moderni I naduti. Prekrasno. Lipsvaha mi ulicite, izpylneni s momicheta na visoki tokcheta. Kakva po krasiva gledka ot pylchishta madami, koito vyrvqt pod ryka s gadjeto ili usileno djiatkat neshto na telefona. Na vryshtane, v metroto, pak poluchih kompliment za obuvkite. 2 za edin den. Ne mi se beshe sluchvalo. Dovolen sym.
Iskam myj. Tuk gi ima vsqkakvi ekzotichni i se pobyrkvam, zashtoto cqlata tazi ekzotichnost mi se struva bezkraino sexy. Iskam da im skocha, da flirtuvam ei taka, daje i hetero da sa. Ama s vuicho okolo men nqma kak. S nego kato cqlo veseloto biva ubito. Kolko tyjno.

Den 5. Griffith Observatory. Interesni fakti, intwresni ustroistva, interesni snimki. Ottuk pone ne si kupih suvenir. Posle - shoping. Kupih si vest za 38$. Nikoga v bg ne bih dal tolkova pari za nqkakvo parchence plat, no tolkova go iskah, a tuk nikoi nqma da mi dyrji smetka, che sym go kupil I cenata shte ostane vechna taina. Za semeistvoto pone. S vuicho na momenti e mnogo tegavo, po-tegavo ot obiknoveno. Draznia mu se, vypreki vsichko, koeto pravi za men. Znam, tolkova neblagodarno zvuchi, no sqkash v nego sa se vyplatili maika mu i bai ganio v edno. Ujasna kombinacia. Iskam vkyshti. Oshte edin den v LA i vyv vtornik shte poema po obratnia pyt. Kyde steee, bylgarski myje???

Den poreden. Nai-tegavia. S nai-visokata temperatura zqlata godina, a I za poslednoto stoletie. Pytuvahme milion godini do long beach, smenihme 3 vlaka, za da vidim edin akvarium I a se povozim na edna lodka. I vuicho vse me pita haresva li mi, kak e shouto I az vse vikam super e, strahotno, a vytreshno si prigrizvam venite sys zybi. Ama to I zybi ne mi ostanaha ot izbelvane. S vuicho pochti nishto ne si kazah cql den, vse po-stranen mi stava I mu se chudq na akula. Ne spira da se prismiva na drugite bylgari, koito sa ot po-dylgo vreme tuk, no ne sa postigali kolkoto nego. Vse tyrsi dalaveri, tarikatlyci I tova me drazni. Ot vsichko polza trqbva da ima. Oh, utre si otivam, kak shte dochakam tezi 48 chasa do BG ne znam.