неделя, октомври 23, 2011

Поглед в бъдещето.

Едва 23:15 е и вече мисля да си лягам. Ето какво прави Сливен с мен! Всички останали вече са по леглата.
Новините? Брат ми и приятелката му са решили да съберат двете фамилии на едно място, след като от няколко години вече живеят заедно. Това е едно ново стъпало в тяхната връзка, може би следващото ще е годеж, след това сватба... Почти се вълнувам, в следващите 10 години може да отида на сватба, което ще ми е сефте, нали :D Освен ако Мимс не го изпревари, което вероятно ще стане, но пък не е сигурно тя дали ще ме покани на сватбата... Ама как няма да ме покани, тя е пределено наясно с това, че съм козирог и ще ѝ купя скъп и практичен подарък, за който ще ми е безкрайно благодарна. Така че има шанс да отида на сватба преди да навърша 30. Урааа.
За нещастие аз няма да присъствам на тази семейна вечеря, която ще се проведе, след като аз вече съм заминал за София. А наистина исках да видя майка какви глупости ще дрънка и как ще вземе да намеква някакви годежи и намерения, което, разбира се, ѝ е напълно забранено. Пък и от редките моменти, когато бащата на приятелката на брат ми е слизал да ѝ помогне с багажа до колата на брат ми, и аз съм бил в тази кола, ми се е струвал един такъв... не особено лъчезарен човек. Та тази вечеря се очертава да бъде толкова интересна, та чак ме е яд, наистина.
Иначе, мили мои, почти съм започнал работа. И аз почти се вълнувам. Правя си големи планове. Не знам защо съм решил, че като ходя на работа, ще имам време и за фитнес. Досега не ходих, а по цял ден скучаех, но това да имам някакъв определен график, който да трябва да спазвам, ме стимулира да организирам времето си още по-плътно, толкова плътно, че да не мога да мигна! От понеделник до петък съм на работа, 2 дена след работа в университета, 2 дена на фитнес, 1 ден почвика, уикенда на английски и пак на фитнес... ей така си представям живота. И в останалото време я ще се виждам с хора, я ще спя като труп... кой знае. Макар че работен ден от 9 до 6 ми се струва ужасно дълъг. Лятото беше добре - от 6 до 2:30 - свършваш рано, имаш цялото време на света да правиш каквото си искаш. А след 6 какво правиш - нищо. Това ме подтиска малко. Толкова малко свободно време! Възмут-възмут.
Приключвам. Майка ми говори някакви работи. Не мога да се съсредоточа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Хванете се дружно за ръце и скачайте.

Мразя го този свят и тези хора. Отвратена съм от почти всичко. Това не е живот, а състезание по надяждане. Търся справедливостта и не я нами...