И.

Как ми се пише. От дни обмислям как да опиша развоя на вече бившето ми приятелство с Галя и Борис. И понеже знам, че всеки нормален човек си пише името в гугъл на определен период от време, исках да направя така, че те да могат да открият себе си в моя поуст. Но заслужава ли си да пиша за тях вече... те са минало. Или по-точно оставиха мен в тяхното минало в момента, в който ме изтриха от фейсбук. Негодници. Дано са доволни на американско-украинския педераст, с който ме заместиха. Ако за тях той е повече приятел от мен, значи те просто не са с всичкия си. И ги ненавиждам за това.

Как да не споделя и почти запознаването си с едно от най-красивите момчета на света. Миналата седмица, на рожденния ден на един приятел, по неведоми пътища, той беше поканен. Господи, как може да изглежда толкова перфектно? Коса, лице, дрехи.. перфектната комбинация. Дори не се запознахме, макар да разменихме няколко думи. Имаше кой да го сваля, вероятно му е писнало това да е част от ежедневието му. Нямам идея как си подбира любовниците, но аз определено дори не мога дори да се наредя на опашката. Нито излъчвам някаква неустоима сексуалност, нито съм безупречно красив, нито мога да говоря за префърцунени глупости, нито имам пари. А го сънувах... сън, за чието сбъдване бих дал половината си живот, а дори не го помня. Само онова топло чувство в гърдите на блажено удоволствие, че си с някого.. беше почти реално. Представям си го, него, Илиян (тази вечер имената не са тайна), и виждам приказки да оживяват. И чакам моята приказка да бъде написана. А ако с него - още по-добре :)
П.П. Мислех да кача негова снимка, но не можах да си избера. На всичките ми харесва :D