Объркана и гладна - историята на моя живот

След месец ще стане една година откакто спрях месото и почвам да си мисля, че е време за нова стъпка - да стана веган, но едно нещо ме спира. Едва ли е изненада - парите! Все пак, за да не умра от недостик на нещо ще ми се наложи по-разнообразно меню, а си мисля, че няма да мога да си го осигуря. От самата мисъл и огладнявам. Иска ми се да пропълзя в кухнята и да открадна парче сирене или да отида до денонощен магазин и рискувайки живота си, като излизам по това време на денонощието, да си купя кашкавал и да го дъвча блажено седнала на тротоара. Говорят ми за хляб, който сами си правят от изкиснато жито и какви ли не неща, които наистина ми звучат вкусно, но отнемат време, за да се приготвят и средства естествено. Като знам в какво се превръщам, когато съм гладна - никак не се виждам да си пека питка или да чакам каквото и да било да се сготви, но заради това и дебелея прогресивно де :)! Сега като се позамисля, може би трябва да почна малко по малко да елиминирам повечето готвени храни и да се опитвам да готвя вегански ястия. Ето направила съм прясно зеле - това е напредък! Ако утре се огранича с него и някой друг плод и зеленчук и може би питка... и естествено парче сирене... Жалка работа...Усещам, че се боря с всичко което съм аз, но проблемът е, че не знам какво съм аз. Сигурно има такава болест.