Поредната доза мрънканици

Отново никой не се хваща да пише и на мен се пада честта да отбележа този факт. Не знам защо бях решила, че сега като съм сама ще започна невероятен социален живот. Май не е така макар, че адски се забавлявах днес. Чудя се какво ще правя, когато си тръгнете към София отново. Сигурно ще ми стане страшно самотно в този град. Мег ще започне работа и ще ми се наложи да върша нещо наистина полезно вкъщи - нещо, което упорито избягвам. Ръцете ми измръзнаха. Време е да спра да пия кафе и да си лягам, че не ми е ясно как ще стана. Въобще не ми се ляга, но няма какво друго да правя, без неизбежно да стигна до самосъжаление и отчаяние. Така ще е известно време. Още не съм се научила да живея пълноценно. Все си мислех как ще пиша на лаптопа своите дълбоки прозрения за живота, обаче няма такова нещо. И на хартия нищо не пиша. Този роман ли новела ли го виждам някъде на 40 годишна възраст като стана. Естествено може би до тогава ще живея самостоятелно с 3-4 котки и един зоопарк в съседната стая и това в случай, че не съм умряла от чувство за вина.

Днес (вчера) беше страхотно дано и утре (днес) пак е така. Трябва да се помъча да заспя, за да не се разхождам като надрусана утре.