Среднощно бръщолевене.

Макар да оставям в приятелите си впечатлението, че гаджето ми е ужасно, защото обикновено споделям само неприятните емоции, смея да твърдя, че все пак нещата се развиват добре. Като изключим първия куц секс заради моите вечни проблеми с перисталтиката, другото е ОК. Има прекрасна и изключително сладка пишка, на която не мога да се нарадвам. И макар на моменти да се проявява като несъобразителен, в други е толкова мил и грижовен, че компенсира. Снощи като дойде вкъщи извади от някъде една роза, която ми е второто цвете за тази година. Направо съм фурия!
На моменти го имам за голям мърльо, а в други се изненадвам, че се сеща да измие съдовете(или поне част от тях); или пък днес си мислех, че съм забравил ягодите и сметаната на масата, а когато се прибрах от фитнес ги намерих в хладилника... без да разбера кога ги е сложил там. Харесва ми, че макар и на гости мисли за тези неща. Е, и че най-вече мисли за мен. Звъни ми когато може и все намираме какво да си кажем, правим си планове я за кино, я за нещо по-сериозно. Иска да ходим на някаква хижа септември месец и аз нямам нищо против. Даже нямам търпение. Ходи ми се някъде на почивка и се чудя август месец как ще издържа на море, като по-скоро бих искал да отида на планина... тази жега не е за мен, аз съм зимна зодия :D Но с този тен е спорно кой сезон е по-подходящ за мен. Какво да направя като съм с кожата на гръцки бог хаха :Д
И имам изпит в четвъртък, поправителен, а не съм седна да чета. И ето сега съм нощна смяна, нямам грам какво да правя, а вместо да уча вече изгледах един филм, чета "Новолуние" и гледах поредица от клипчета с тарикатлъци как да станем по-хубав травестит. А задачите стоят на стола на 30см от мен и не искам да ги разгръщам :D Ужас! А сега както почва да ми се приспива май ще го отложа ученето за утре, след като мина сутринта през Петър, после през болницата, банката и центъра за записване за изпит в УНСС. После ще трябва и да поспя и ей го станало 3-4 часа и аз ще сядам тепърва уча. Мама-мия! И дори тези сметки не ме стимулират да почна още сега :D Но аз вярвам в успеха :Р
Сега, за да не си губя съвсем времето, ще разгледам какви прахосмукачаки предлага Технополис. Лека нощ! :)

Пиле и още нещо.

Снощи беше прекрасно. Организирах вечеря, на която бяха поканени Вени, гаджето му и Петър. Цял следобед обикалях по магазините и пазарувах необходимата посуда и храна, за да сготвя перфектната вечеря. Надявах се Петър да дойде, въпреки че не вярвах, предвид безбройните му планове за вечерта. За моя най-голяма изненада, обаче, ми се обади по-рано от очакваното. Уговорката му беше отпаднала и тръгна директно за студентски град. Към 9 и тримата бяха вече вкъщи, а аз тепърва почвах да готвя нещо, което правех за първи път. Правих пиле в сметанов сос с пушено топено сирене и пухкаво картофено пюре. За мое нещастие приготвянето на пилето отне повече от очакваното - около 2-3 часа. Иван сготви пълнени тиквички с киноа. В 23:59 вечерята беше готова, сервирахме я на терасата, понеже в стаята ми беше около 40 градусаа, потта на никой не отива. Целия процес на готвене и ядене мина добре. Въпреки че бях изпаднал в истерия какво ще се получи от манджата ми, тя учудващо добре замириса, а на Вени тиквичките също бяха разкошни. Хапнахме и понеже и двамата с Петър ттрябваше да ставаме рано, си легнахме. Както се очакваше, не заспахме веднага. По-скоро почти не спахме. Прегръщахме се, стискахме се, целувахме се, говорихме си в тъмното.Вени и мъжа му правеха същото на съседното легло. Беше някак странно извратено и естествено. Знаех, че каквото и да направя няма никой да се цупи и сърди. Благодаря за което на моят мил Вени, който не заслужава нищо от това, което му се случва от последната годината насам! Аз го обичам :)
Но въпреки свободата, с която разполагахме, с Петър не се възползвахме на макс и бяхме доста тихи и прилични, въпреки че не заспахме до 04:30-05:00. Просто тялото му, думите му... не можех да заспя. Намира ме за прекрасен и съвършен. И иска да се буди до мен и да заспива до мен. Увлечението ми по него се задълбочава, пред него се отпускам и не се притеснявам от нищо. Дори прави говоренето за чувства някак достъпно. Не се притеснявам да му кажа колко добре съм си изкарал, колко ми липсва или колко искам пак да го целувам. Толкова е хубаво да споделяш тези емоции и от другата страна да ги се отвръща със същия ентусиазъм и радост. 2 седмици и вече се нося над земята, а дори не сме правили секс. НО проверих с какво разполага и смея да твърдя, че ще ми стигне. А и аз изпитвам някакво непреодолимо желание да правя секс с него и нямам търпение това да се случи.. току-виж се отпусна и ми се получи добре :D
И така. След по-малко от 2 часа сън, станах и отидох на работа. И бях свеж и в прекрасно настроение. Дано този период се задържи за по-дълго! :)

Хладилник.

Горещината ме обзема. Опитвам се да гледам филм, а дори слушалките ме дразнят, защото ми топлят главата. Бавно задникът ми подгизва върху мекия стол и не мога да си намеря място. Още 7 часа и половина и ще имам 2 дена на блажена почивка. И при все, че милият ми съквартирант се изнесе, би трябвало да си изкарам прекрасно. Дори си бях направил планове, но пропаднаха.
Затова пък днес размествах частично мебелите в стаята. Хладилникът беше преместен от кухненския бокс в стаята. На негово място беше преместено шкафчето от терасата, върху което сложих фурната и скарата. Раклата беше избутана напречно до хладилника, за да скрия част от грозната му фасада, но пък така изгорялата част на раклата е на показ, но не мога да я сложа наобратно, защото хладилника е върху една дълга дъска, стърчаща от двата края, а раклата има отвор само от задната си страна, в който тази дъска може да влезе, без да я надига. И съм пределно наясно, че това никой не го интересува, но писането е далеч по-успокояващо за потните жлези на задника ми...
А за Петър не знам какво да кажа. Харесвам го. Май все повече започвам да го харесвам, затова ми прави все по-голямо впечатление какво ми казва, как се държи, колко често се виждаме. И съответно аз искам да го виждам все по-често и днес го бях измислил - утре и в сряда почивам, той също почива в сряда, затова го поканих утре вечер да преспи у нас. Без значение дали ще правим секс или не, просто исках малко време насаме, малко интимност. И просто да спя с него. Все още не знам какви са му доводите, но го отложи, а предвид графиците ни, може и в близката седмица да нямаме пак възможност, а ми се искаше по някакъв начин да скрепим така наречената ни връзка. А той е толкова търпелив, животът бил пред него. Странно ми е да ми говори за живота и бъдещето все едно ще ги прекараме заедно. А го прави постоянно. Не че аз не влизам в тон, на мен тези приказки са ми в гените, но дали наистина има и други гейове, които ги мислят, без да изпадат в истерия? До колко е склонен наистина да се обвърже или само думите му са големи. Да, да, минали са само 2 седмици и все пак това е ужасно много време за мен. Това са две седмици на срещи по парковете, пиене на сайдер, натискане по пейките и храстите. Кара ме да правя неща, непривични за мен. Малки, но все пак това съм аз, козирогът. Да ме вози на рамката на колелото като малко дете или да прескачаме оградата на стадиона, за да се натискаме на седалките... кога аз бих прескачал огради иначе? С него ми е естествено тези неща да ги правя. Да, съвестта и дойстойнството и чувството ми самосъхранение на моменти крещят неистово, защото изневерявам на себе си и все пак се чувствам добре. Не го познавам още, но ми харесва идеята за него и щастието, което ще ми донесе. Време ми е да бъда щастлив в този аспект. Ако не ми се получат нещата с него, Пламена, ще си купя най-прекрастният хладнилник. От пода до тавана, с 2 врати, стойка за охлаждане на бутилки, дисплей, а може дори да ми пожелава добро утро, ако предлагат :D Щастие ще си набавя, независимо по какъв начин :D

03:46

Хамстерът ми не ме оставя да спя. От час и половина отказва да разбере, че не трябва да гризе клетката си, защото вдига адския шум. Карах му се, шамарих го, но той продължава. В името на доброто си психическо здраве се отказах да спя и седнах на компа. Сега, когато мозъкът ми просто иска да спи не ми е  ясно какво ще правя докато този гад се умори и реши да спре. Много е сладък ама хич не слуша.

Аз съм гладна. Утре/днес ще ходя на село да копая картофи и да се ровя в градините. Това е колкото хубаво, толкова и лошо, защото още не съм се хванала сериозно с изпитите. Може да се каже, че си лентяйствам на воля. Не, че не върша нищо полезно, но не върша това полезно нещо заради което не съм на работа в момента. Ще започна с един и е ги карам подред. Неспокойно ми е... Почвам малко по малко да обръщам режима и си лягам все по-късно и по-късно. Не ми харесва накъде отиват нещата. Все още търся съвършената професия, но не мога да я намеря. Мисля си, че може би не й е дошло времето. Като за начало ми трябва опит. И така. Исках да споделя среднощните си заключения, за да мога да ги прочета утре и да си припомня забравеното.