Горещината ме обзема. Опитвам се да гледам филм, а дори слушалките ме дразнят, защото ми топлят главата. Бавно задникът ми подгизва върху мекия стол и не мога да си намеря място. Още 7 часа и половина и ще имам 2 дена на блажена почивка. И при все, че милият ми съквартирант се изнесе, би трябвало да си изкарам прекрасно. Дори си бях направил планове, но пропаднаха.
Затова пък днес размествах частично мебелите в стаята. Хладилникът беше преместен от кухненския бокс в стаята. На негово място беше преместено шкафчето от терасата, върху което сложих фурната и скарата. Раклата беше избутана напречно до хладилника, за да скрия част от грозната му фасада, но пък така изгорялата част на раклата е на показ, но не мога да я сложа наобратно, защото хладилника е върху една дълга дъска, стърчаща от двата края, а раклата има отвор само от задната си страна, в който тази дъска може да влезе, без да я надига. И съм пределно наясно, че това никой не го интересува, но писането е далеч по-успокояващо за потните жлези на задника ми...
А за Петър не знам какво да кажа. Харесвам го. Май все повече започвам да го харесвам, затова ми прави все по-голямо впечатление какво ми казва, как се държи, колко често се виждаме. И съответно аз искам да го виждам все по-често и днес го бях измислил - утре и в сряда почивам, той също почива в сряда, затова го поканих утре вечер да преспи у нас. Без значение дали ще правим секс или не, просто исках малко време насаме, малко интимност. И просто да спя с него. Все още не знам какви са му доводите, но го отложи, а предвид графиците ни, може и в близката седмица да нямаме пак възможност, а ми се искаше по някакъв начин да скрепим така наречената ни връзка. А той е толкова търпелив, животът бил пред него. Странно ми е да ми говори за живота и бъдещето все едно ще ги прекараме заедно. А го прави постоянно. Не че аз не влизам в тон, на мен тези приказки са ми в гените, но дали наистина има и други гейове, които ги мислят, без да изпадат в истерия? До колко е склонен наистина да се обвърже или само думите му са големи. Да, да, минали са само 2 седмици и все пак това е ужасно много време за мен. Това са две седмици на срещи по парковете, пиене на сайдер, натискане по пейките и храстите. Кара ме да правя неща, непривични за мен. Малки, но все пак това съм аз, козирогът. Да ме вози на рамката на колелото като малко дете или да прескачаме оградата на стадиона, за да се натискаме на седалките... кога аз бих прескачал огради иначе? С него ми е естествено тези неща да ги правя. Да, съвестта и дойстойнството и чувството ми самосъхранение на моменти крещят неистово, защото изневерявам на себе си и все пак се чувствам добре. Не го познавам още, но ми харесва идеята за него и щастието, което ще ми донесе. Време ми е да бъда щастлив в този аспект. Ако не ми се получат нещата с него, Пламена, ще си купя най-прекрастният хладнилник. От пода до тавана, с 2 врати, стойка за охлаждане на бутилки, дисплей, а може дори да ми пожелава добро утро, ако предлагат :D Щастие ще си набавя, независимо по какъв начин :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар